Росен Плевнелиев все пак се видя с Владимир Путин в Сочи. Вероятно срещата е продължила около 3 минути, като най-съществената част от нея е било ръкостискането, но от нея лъснаха проблеми. 

1. Плевнелиев упорито твърдеше, че отива на закриването на олимпиадата в Сочи по покана на Българския олимпийски комитет и на родните спортисти. И че никакви политически срещи не са предвидени. Никакви. Повтаряше го като мантра-оправдание заради непрестанните призиви да отмени посещението си в знак на протест.  

2. Тема за размисъл е как информационната служба на руския президент реши, че непременно трябва да сложи на снимка точно ръкостискането му с Плевнелиев и специално да информира за "важните" двустранни срещи. Може и да се е случило съвсем случайно.

3. Близко до елементарната логика е, че когато си се настанил при официалните гости, най-вероятно домакинът ще се отбие да те поздрави. Вероятно и най-големите противници на Путин у нас не биха очаквали Плевнелиев примерно да му обърне гръб демонстративно или да извърне глава, когато му подават ръка, или да издигне протестен плакат от официалната ложа. 

4. Нелепото в случая е, че от президенството много се постараха да направят от мухата слон. С прикриване и гузност. Информация за двустранната среща, ръкостискането, разговора, обикновената протоколна любезност или каквото там се е случило, липсваше до късния следобед в понеделник. Чак след като рендувото беше разконспирирано от медиите се появи плахо обяснение в Twitter, че Плевнелиев и шефът на Международния олимпийски комитет Томас Бах са поздравили домакините /името на Путин отново внимателно не беше споменато/ на зимните игри. 

5. Такъв тип протоколна среща може да се отразява различно и с въображение. Близката история помни как трите разменени изречения между тогавашните президенти на България и САЩ Георги Първанов и Джордж Буш на вечеря в Ню Йорк в компанията на още близо 200 държавни лидери на държавите членки на Общото събрание на ООН през 2005 г. беше отразена у нас с пространни пресинформации и дълги обяснения какви епохални мисли всъщност са си споделили.  Всъщност по протокол на вечерята Буш се е спирал, ръкувал, снимал и казвал нещо като: "Здравейте, как сте" на гостите си.

6. Някои медии побързаха да нарекат срещата Плевнелиев-Путин "тайна". Тайна, тайна...Колко да е тайна, ако са я видели поне няколко хиляди, е отделен въпрос. Тайна не е, но премълчана, спестена и то гузно, и ненужно - да.

Случката с приключенията на  Плевнелиев в Сочи не е кой знае каква. Даже е някак невинна на фона на скандалите, които тресат държавата. Неприятното е, че се появиха качества, които някак не прилягат на президент - половинчатост в поведението, колебливост, гузност. Все пак от първия държавен лидер очакваме поне да може да поема отговорност за действията си.