Присъствието в България на инвестиции, външнотърговски обороти и недвижима собственост, които са притежавани или контролирани от руски държавни и частни компании, се оценява приблизително на една четвърт от стойността на нейния брутен вътрешен продукт. Този факт поставя България в незавидната позиция на икономиката в ЕС, която е най-уязвима от Кремъл. Налице е висок риск от злоупотреба с тази зависимост в интерес на водената от Москва агресивна политика спрямо нейните съседи. Този извод преминава като червена нишка през текста на наскоро обнародван експертен доклад със заглавие "Наръчникът на Кремъл".

Той е съвместна разработка на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и на софийския Център за изследване на демокрацията. Основната му цел е да се откроят стопанските и политическите последици от осезаемото руско финансово и икономическо присъствие в петте най-силно зависими от руски капитали източноевропейски държави – България, Латвия, Сърбия, Унгария и Словакия.

В тях руското икономическо присъствие е близо или над критичния праг от 12 % като дял от брутния им вътрешен продукт. В драстичния случай с България този праг е надхвърлен двойно. Според авторите на изследването, подобно осезаемо присъствие, граничещо със завладяване, е предпоставка за опасно нарастване на рисковете за суверенитета и политическата стабилност на източноевропейските държави, попаднали в мъртвата хватка на режима в Москва.

Икономическите лостове на Кремъл

В изследването се изтъква, че за разлика от останалите четири държави, в България компании с пълно или преобладаващо участие на руски капитали са се сдобили с изключително монополно положение в редица стратегически отрасли и особено в енергетиката. Единствената нефтена рафинерия се контролира от най-голямата компания "Лукойл", който държи над 50% от търговията с горива и произвежда една десета от брутния вътрешен продукт на страната. Директно подчиненият на Кремъл "Газпром" внася 97% от природния газ, а една трета от генерираната в България електроенергия, доставяна от АЕЦ "Козлодуй", зависи изцяло от услугите на производителя на ядрено гориво "Твел". През последното десетилетие делът на руските инвестиции в българската икономика е нараснал четири пъти, макар че, според непубликувани оценки, той е набъбнал дори 14 пъти.

"За да поддържа руската икономическа доминация и да избегне проследяването на транзакциите си към България, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от корумпирани служители в държавния апарат и бизнеса. Тази непрозрачност е създала порочен кръг между нарастването на руската доминация и влошаването на стандартите за добро управление", се посочва в "Наръчникът на Кремъл".

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията посочва, че изследването разкрива не само механизмите за трансформиране на руското икономическо присъствие в политическо, но и прави оценка на способностите на институциите в засегнатите държави да неутрализират заплахите.

"В Чехия е възприета подробна стратегия за национална сигурност, която разпознава подобни опасности - например риска от монополизиране с помощта на руски капитали на цели отрасли на икономиката и подчинението им за целите на политиката на Кремъл. В най-застрашените от руско политическо и икономическо влияние страни - като България и Сърбия, подобни управленски стратегии за минимизиране на риска не съществуват, а институциите просто не разглеждат подобни опасности като заплаха", изтъква Стефанов.

Той дава за пример Латвия, където принципите за добро управление  - върховенство на закона, прозрачност и борба с корупцията - са се развили като институционална култура в много по-висока степен. Това дава възможност изложената на изключително силно руско икономическо влияние и натиск прибалтийска република да се справя по-добре от България с опасностите, които носи приливът на руски инвестиции.

В България лобирането в полза на руските корпоративни, търговски и финансови интереси се проследява в обществените поръчки, в управлението на държавните предприятия и големите инфраструктурни проекти. Налице са драстични опити да се заобиколи европейското законодателство заради несъвместимостта му с прокарването на руски бизнес-начинания. Ето защо е наложително правомощията по проследяването и контрола върху изграждането на големи инфраструктурни проекти в "слабите звена" на Обединена Европа да бъдат предоставени на европейски институции като Антимонополната комисия и службите за финансово разузнаване и борба с измамите, гласи един от изводите на българо-американското изследване.

Целите на Кремъл

Няма никакво съмнение, че Москва се стреми да използва руските финансови потоци към слабите звена в Европейския съюз. Целта е да бъдат овладени ключови отрасли и да се изградят подчинени политически и бизнес-елити, твърдят авторите на "Наръчникът на Кремъл".

Целта е не само да бъдат блокирани неудобни за режима и придворния му олигархичен кръг общоевропейски позиции, но и да се създадат лостове за трайно въздействие на руската политика върху европейските институции. В посветената на България част от изследването пише, че за да поддържа руската доминация в страната и да избегне вторачването в правените към нейната икономика транзакции, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от подкупни чиновници в държавния апарат и влиятелни брокери в бизнес-съсловието.

"Условието за непрозрачност на транзакциите стои в основата на порочния кръг между нарастващото руско икономическо влияние в България и сриващите се стандарти за нейното добро управление. Руското икономическо влияние в България може да се оприличи на състояние, граничещо със завладяването на страната. То позволява на руските държавни и частни интереси да влияят върху посоката, избрана от българските правителства. В случаите, когато Европейския съюз или НАТО призоват София да предприеме противоречащи на руските интереси стъпки, българското правителство попада под огромен натиск от страна на проруските партии и на влиятелни бизнесмени. Те са в състояние да мобилизират мощен инструментариум за въздействие в полза на Русия", пише още в "Наръчникът на Кремъл".

Според икономиста Красен Станчев, в България има малочислено, но могъщо ядро сред "силните на деня", което не е отблъснато от Русия - дори след агресията срещу Украйна.

"Проблемът е, че тази малка група има широко политическо представителство в Народното събрание – депутатите от всички парламентарни групи с изключение на няколко души от Реформаторския блок. Това води до пресищане на "пазара" на услуги по обслужване на руските интереси в България. Което пък допринася за драстично падане на "цените", които вече са по-ниски дори от съответните "такси" в страни като Босна и Херцеговина например. Така Русия си спестява немалко средства в процеса на корумпиране на българския политически елит", гласи тъжното заключение на Красен Станчев.

Препечатваме статията от Дойче веле.