Рядко при президентски избори в САЩ изборът е бил толкова ясен, а залогът - толкова висок. Надпреварата между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп осигури драма, ярко демонстрирана от наглата намеса на ФБР в последния миг в сагата с имейлите на г-жа Клинтън. но не трябва да има съмнение за важността на изборите през 2016 г. - за Америка и света.

Световният ред през последните 70 години е износен, може би дори се разпада. Гласуването за "Брекзит" през юни може би маха стълба на ЕС. Близкият изток ни показва една разклатена система. Още по на изток, на брега на Тихия океан, Китай става по-настоятелен, оспорващ водещата роля на Америка в региона и следвоенната Бретънудска система (за организацията на валутните курсове и търговските разплащания - б.р.). При Владимир Путин Русия стана по-смела, заплашва границите на НАТО, сее разруха в Сирия и спретна изтичания на информация, за да повлияе на самите избори в САЩ.

Това е моментът за възстановяване на американското лидерство. И един от кандидатите има тези качества. Клинтън бе първа дама, сенатор в Ню Йорк и държавен секретар на САЩ. Тръмп разчита на очерняне, а не на дипломация. Той обиди съюзниците си, като заплаши да премахне ядрения чадър над Източна Азия, да постави на заден план НАТО и да отприщи търговски войни. Тръмп се представя в ролята на силен западен вожд, за да застане в една редица с подобията на Путин.

Тръмп демонстрира презрение към самата американска демокрация. Той постоянно повдига въпроса за възможно фалшифициране на изборите и отказа дори под натиск да обещае, че ще признае резултатите. Той заплаши Клинтън, че ще я вкара в затвора. Тази арогантност е безпрецедентна и тя показва фатални пропуск във възпитанието му. Главната роля на президента е да бъде главнокоманднащ, начело на най-големия в света активен ядрен арсенал. Тръмп лесно излиза от кожата си и има избухлив нрав. За многото години като участник в телевизионно реалити той просто не е подготвен за най-гледаното време.

И все пак Клинтън има да доказва много неща. За много американски избиратели десетилетията на Клинтън като държавен служител не означават кой знае какво. Тя въплъщава отдалечен и служещ на себе си елит. На кампанията й липсваше вдъхновение. Тя се измъчи срещу Бърни Сандърс, 74-годишния самоук социалист от Върмонт. Неудобната истина е, че и Сандърс, и Тръмп докоснаха чувствителните струни на избирателите, което преля в цинизъм в политиката, който постоянно нараства в САЩ, подхранван частично от наследството на глобалната финансова криза от 2008 г.

Американската мечта - толкова силна за имигтрантите и гражданите на САЩ, стана по-слаба. Средната класа бе изцедена за няколко десетилетия, но 1 процент станаха по-богати. Популизмът се възражда, подкрепен от медии, които станаха по-поляризирани от всякога. В търсенето на по-висок рейтинг прекалено много хора са щастливи да сключат фаустовска сделка с Тръмп.

Ако бъде избрана, Клинтън трябва да види как ще излекува разделението, характеризиращо изборите през 2016 г. Ако Тръмп оспори резултата, задачата й ще бъде по-трудна. В името на националния интерес тя трябва да покаже решимост да работи с разделената на фракции Републиканска партия. Това се оказа непосилно за президента Барак Обама, чиято умора от Конгреса стигна ръба на фаталното. Клинтън, която е работила с идейни противници, има шанса да започне отначало.

След години на неуспехи вътрешният дневен ред е ясен - данъчна реформа, основен ремонт на съсипаната американска имиграционна система и развитие на инфраструктурата. Клинтън има солидна програма, макар че ще трябва да се изправи срещу Сандърс и съпартийци демократи, яростно противопоставящи се на намаляването на корпоративния данък. Би било добре също тя да преразгледа своя циничен обратен завой за търговското споразумение за Трансстихоокеанското партньорство - жизнено важен блок в либералния световен търговски ред и мост към подложените на сериозен натиск партньори в Азия, най-вече Япония.

Изборите през 2016 г. повече от всякога в паметта на хората са тест за легитимността на американската политическа система, с дълбоки последствия за либералния световен ред. Клинтън има достатъчно багаж да напълни един "Боинг-747". На нея не й вярва мнозинството от избирателите.

Но тя очевидно е по-компетентна от Тръмп, чиито фанфаронство, склонност да всява разделение и озлобление се проявяват всеки ден. Въпреки грешките си Клинтън е отлично подготвена да стане първата жена, избрана да влезе в Белия дом. Тя има подкрепата на "Файненшъл таймс".

----

* Коментарът е редакционен.