Дейвид Кей Джонстън (68 г.)  е един от най-значимите разследващи журналисти в САЩ. Носителят на престижната награда “Пулицър” от близо 30 години изследва феномена „Тръмп”. В най-новата си книга “Досието Тръмп” той обобщава резултатите от многолетните си журналистически разследвания на сегашния кандидат на републиканците за президент на САЩ. Днес онлайн изданието на “Шпигел” публикува негово интервю по повод нажежената обстановка по-малко от седмица преди президентския вот на 8 ноември.

- Мистър Джонстън, тези последни дни преди президентските избори са неочаквано напрегнати. Може ли Тръмп да спечели?

- Той няма да стане президент, освен ако не се случи нещо отвратително. Хилъри Клинтън може да загуби Сената и Камарата на представителите, но Тръмп няма да стане президент.

- И тогава? Вие го познавате от близо 30 години – като негов биограф и лично. Как той ще го понесе?

- Тръмп няма да приеме поражението си. Той вечно ще твърди, че изборите са били манипулирани, ще хвърли вината и върху чернокожите и латиноамериканците. Ще потърси и ново медийно поле за изява, за да продължи да разпръсква верската си омраза и расизъм.

- Ще му останат ли верни неговите привърженици?

- Бих бил много изненадан, ако след вота не се стигне до някаква форма на насилие. Преди всичко, ако резултатът е крехък. Тръмп отсега подклажда подобни настроения. При това той не знае какво прави. Не разбира какви сили е отключил.

- Но всеки, който през тези дни проявява будна съвест, го разбира.

- Тръмп няма и зрънце морал. Това е най-важният и разрушителен аспект на неговата личност. Налице е дълбоко разстроена психика. Липсва му самооценка и съчувствие. За Тръмп ние, останалите, не сме хора. Ние сме обекти. Или ще признаем генетичното му превъзходство, или сме губещите.

- Генетично превъзходство?

- Кланът Тръмп вярва, че генетично превъзхожда всички. Това веднъж го каза открито един от синовете му.

- Какъв исторически обременен израз, и то преди всичко за човек, чийто дядо е от Германия.

- Не искам да правя подобни паралели. В основата на чувството на Тръмп за превъзходство не е нито философия, нито идеология. То е заложено единствено в неговата мания за величие. Важен за Тръмп е самият Тръмп и онова, което осъществява желанията му – пари, безкритични възхвали, власт. Той ще казва и прави всичко, за да не трябва да излезе от светлината на прожекторите и да бъде конфронтиран с поражение. Ако вие седите до някого в кръчма, който говори така, както Тръмп, ще сметнете този човек за душевно болен.

- И все пак милиони американци се впрягат. Защо?

- Това е малцинство, но голямо малцинство. Според мен това са 40 на сто от американците.

- 128 милиона расисти?

- Не всички са расисти. Тръмп е харесван от три групи. Най-голямата са обикновени работници, които са загубили работата си и заради техническия напредък не могат да се върнат на работните си места. Тръмп казва: "Единствено аз мога да ви спася." Втората група са вярващи, които обаче не разбират какво пише в Библията или дори не я познават. Наричам ги "фалшиви християни". Третата група са хора, които ненавиждат гражданското движение за човешки права в САЩ. Те се отвращават при мисълта, че шеф може да им стане чернокожа жена или латиноамериканец.

- Какво има Тръмп, което на други им липсва, че привлича тези различни групи хора?

- Тръмп е мошеник от класа. Хората му вярват, че ще им даде онова, от което се нуждаят. Естествено, че нищо не им дава. Той не се интересува от хората, които го избират. Вреди им.

Какво ще се случи, ако все пак Тръмп спечели?

- Тогава твърде бързо ще се озовем в конституционна криза.

- Как така?

- Не вярвам, че ще удържи и една година, без да се стигне до отстраняването му от власт.

- Кандидатурата му не е ли неговият най-голям фалит?

- Изправен е пред тежки бизнес проблеми. Той значително навреди на марката си, ако не я е съсипал дори. Освен това се задават огромни юридически предизвикателства. Понастоящем са заведени 75 жалби, по които той е замесен. Това ще го взриви, все едно в каква позиция ще се намира след изборите.

- Значи още много ще чуваме за него.

- Ще виси на шиите ни като воденичен камък, докогато няма да го има.