Хиляди българи по света чакаха по няколко часа на опашки в неделя, за да могат да гласуват за президент и за националния референдум. Намаленият брой на секциите и непрекъснато променящите се технически изисквания на ЦИК превърнаха гласуването в чужбина в кошмар за мнозина. Предлагаме ви разказа на Петър Бакалов, който е член на секционната избирателна комисия в Льовен, Белгия.

...

6 ноември 2016, неделя

7 сутринта

Отваряме секцията в Льовен. Очакваме малко по-висока активност от предишни години – вече секцията “набира скорост” (съществува за трети пореден път и повече хора знаят за нея), а и броят заявления е рекорден за Льовен (71). Опитът от предишни години сочи, че гласувалите са около два пъти повече от предварително заявилите.

към 1 следобед

Изборната секция в Льовен работи с добро темпо – имаме малко под 100 гласували, което почти ни изравнява с предишния рекорд за секцията (103 души гласували там на изборите през 2014 г.). Започваме да получаваме информация за големи опашки в Брюксел. Научаваме, че там има само две секции – за разлика от предишни години, когато са били четири. Добре, поне, че в Антверпен и Гент успяха да съберат достатъчно заявления за секции, казваме си.

Появява се гласоподавател от източна Белгия, който казва, че е минал през секциите в Маастрихт и Антверпен, където също е имало огромни опашки. Изглежда заради отрязаните секции в Германия, секцията в Маастрихт е обсадена от българи от Германия.

При нас потокът от избиратели не спира, но чакането е не повече от 2-3 минути. С мисъл за приятели и познати в Брюксел, пиша фейсбук статус, че в Брюксел се чака много, а при нас няма опашка и го споделям на стената си и в една-две групи.

 

 

Към 3 следобед

За разлика от предишни години, когато повечето ни избиратели бяха местни (от Льовен и околностите), все повече хора ни казват, че са дошли да гласуват от Брюксел, след като са се сблъскали с огромните опашки там.

Алина, която е наблюдател в една от секциите в Брюксел, продължава да информира за все по-тревожното положение с опашката там. Чака се около 2 часа и половина. На студа. Пред секцията в Антверпен също е навалица. Пиша на Алина, че можем да поемем още хора и й казвам да пусне мълвата сред опашката. Пиша в същия смисъл и на позната в Антверпен. Познати ме питат за адреса на секцията ни и дали се чака при нас. Не, няма опашка, идвайте!

 

 

Поръчваме пица, но не намираме време да й обърнем внимание, защото потокът от хора се увеличава.

Към 4:30 следобед

Изглежда новините се разпространяват бързо, защото и пред нашата секция започва да се оформя опашка. С тревога забелязваме, че ни остават само 130 бюлетини (започнахме деня с 300), а до края на изборния ден има повече от 4 часа. Започвам да се питам дали не сгреших, че казах на Алина да насочва хора към нас.

Междувременно установяваме, че тонерът на служебния принтер (осигурен от посолството), с който принтираме декларации за избирателите (защото предварително осигурените отдавна са изчерпани) е на привършване. Назрява криза. Пиша на Алина да свали темпото на агитацията, но май вече е твърде късно. Мълвата за нашата секция без опашка вече живее свой живот.

Научаваме за огромни опашки и на много места в Германия, в Париж, Лондон, Атина...

Към 6:30 вечерта

Опашката в Льовен вече е значителна (времето за чакане е към 30 минути), но за щастие и двете кризи (тонер и бюлетини) са разрешени – получили сме позволение от ЦИК да вземем бюлетини назаем от Антверпен (където имат предостатъчно), а шофьор на посолството е на път с ценните кочани.

 

 

За мое удивление, непозната ме пита в туитър дали имаме бюлетини. Откъде е разбрала, че привършват? Имаме, идвайте!

Вече няколко часа работим на пълни обороти. Засичаме: около 40 души на час изглежда е максимумът, който можем да постигнем (комисията ни е съставена от 5 души). Най-много време отнема попълването на избирателните списъци. Една и съща информация трябва да се впише на ръка в два списъка - един за референдума и един за изборите за президент. Системата е далеч от оптимална.

Познати и приятели, които идват да гласуват, ни носят храна, вероятно съзнавайки, че ни чака дълга нощ.

 

 

Към 7:30 вечерта

Гласуващи споделят с нас, че са чакали около час. Огромното мнозинство все пак са доволни, че са минали сравнително бързо, а и за разлика от Брюксел, не е било нужно да стоят на открито в студа и дъжда.

8:00 вечерта

Събираме личните карти на двайсетината души които са пред секцията. Според правилата, избиратели пристигнали след 8 часа не се допускат до гласуване.

8:34 вечерта

13 часа и половина след отваряне на секцията приключваме изборния ден. Или поне тази част от него, която включва избиратели.

Утроили сме предишния рекорд за брой избиратели в Льовен. Удовлетворението надделява над умората.

Предстои ни броене и попълване на протоколи. Нощта е млада.

След полунощ/рано сутринта на 7 ноември

Изпращаме сканираните протоколи на ЦИК. Сега трябва да изчакаме разписка от ЦИК. Преди да получим разписка по закон нямаме право да разпускаме секционната комисия. Чакаме.

6 сутринта

Разписка все още няма. Звъним на един от телефоните, които са ни дадени. Не сме получили отговор за протоколите, казваме. Нормално ли е? Да, постоянно получаваме такива обаждания, ни отвръщат.

Залата, в която е секцията, трябва да бъде освободена преди 9 часа. Не сме спали.

Научаваме, че след многочасово чакане няколко десетки души не са били допуснати да гласуват в Брюксел, защото ЦИК не е позволила удължаване на изборния ден след 21 часа.

Около 7 стуринта

Съгласяваме се да се разделим. Изглежда няма много смисъл да продължаваме чакането, а след малко ще бъде и невъзможно, защото ше трябва да освободим залата. При нужда ще се съберем пак, за да коригираме протоколите.

Изпитвам смес от изтощение и удовлетворение от добре свършена работа. Мисля, че и другите са така.

11:00

След около 3 часа сън се надигам, за да поема към офиса. Впечатления от изминалото денонощие се гонят из главата ми. Удовлетворението, че благодарение на нашата секция доста хора успяха да гласуват. Добрите отзиви на много от гласувалите в секцията. И въпроси: 

Защо в Брюксел имаше само две секции, при положение, че рекордният брой заявления в чужбина и опитът от предишни години подсказваха, че няма да са достатъчни?

Защо не се учим от опита си, а всеки път започваме сякаш отначало?

Защо хиляди българи трябваше да чакат в дъжда и ледения вятър в Белгия и другаде?

Защо стотици членове на секционни комисии не спаха тази нощ и се видяха принудени да нарушат закона в понеделник сутринта? (И това са само въпросите, които нямат общо с резултатите от вота!)

Все пак някои от въпросите са по-ободряващи: откъде идва енергията на стотиците доброволци в секционни комисии в чужбина, голяма част от които - въпреки разочарованията - съвсем съзнателно жертват времето и усилията си (често далеч преди изборния ден), за да направят провеждането на изборите възможно? Буйният ентусиазъм на голяма част от доброволците наподобява някаква благородна стихия, която ме изпълва с надежда за бъдещето на България.