Предизборната кампания си вървеше добре за всички партии, докато Бойко Борисов не откри, че “България лежи върху злато”. Темата за шистовия газ изскочи на Националното съвещание на ГЕРБ през устата на реабилитирания Делян Добрев и оживи баналната кампания, задавайки ѝ геополитически дискурс. Не е изненада - все пак става дума за енергетика.

Мораториум от 2012 година

Добивът на шистов газ, върху който тегне мораториум от 14 години, се върна в играта не за да бъде разрешен, а заради комбинацията от няколко фактора: предизборна кампания, нов енергиен ценови шок и стратегията на ЕС да приключи с руския газ до 2027 година. Руският втечнен газ трябва да спре до края на 2026 г., а тръбният газ - до края на септември 2027 година. Това принуждава държавите да търсят алтернативи и улеснява политиците да “продадат” по-лесно добива на „местен газ“ на гражданите, включително и на несъгласните.

Ценовият натиск вече започна. КЕВР утвърди цена на природния газ за април 2026 г. от 34,27 евро/MWh - с около 5,12% над мартенската стойност. На TTF, нидерландския газов хъб, който задава цените на природния газ в Европа, котировките в последните дни са били около 54 евро/MWh.

Политици в действие

Наскоро и „Синя България“ поиска незабавна отмяна на мораториума с аргументите за ценовия шок и че забраната пази „високите цени на руския газ“. По bTV Делян Добрев заяви, че поводът е „моментът с войната в Иран“ и скокът на цените, че ГЕРБ ще търси „национален консенсус“ за шистовия газ, а добивът вече бил безопасен, тъй като технологията изключвала химикали. Последното е доста подвеждащо твърдение, тъй като фракингът включва химически добавки, макар и в малък процент. Те не са премахнати, а заменени с по-малко токсични варианти.

Според Добрев има данни за 1 трилион куб. метра в Северна България. Същото твърдеше през 2012 г. и тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков, който днес е енергиен министър в служебното правителство - че добив от този район може да покрива 30% от нуждите на България. Преди време той дори посочи, че “Газпром” стои зад първата голяма хибридна атака в България, която е била именно срещу добива на шистов газ.

По-тъмно оцветените области показват къде има залежи на шистов газ в Европа.

Друга от причините да се вкара темата е, че България вече е в режим на енергийна диверсификация. През 2025 г. правителството подписа с Shell договор за проучване за нефт и природен газ в Блок 1-21 „Хан Тервел“ в Черно море.

Развива се и Вертикалният газов коридор, който трябва да е готов на българска територия до 1 октомври 2026 година. Тръбата свързва Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна. Това е ключов маршрут за синьото гориво от юг на север, по който втечнен природен газ от САЩ, Източното Средиземноморие и други партньори ще бъде доставян до Югоизточна Европа.

Всичко това показва, че шистовият газ се вкарва в по-широк разказ - да се търсят всякакви източници, които не са свързани с “Газпром”.

Някои политически съображения

Разбира се, предизборната кампания подгрява темата, която се използва за енергийно-геополитическо противопоставяне и така консолидира избирателите на отделните партии. Румен Радев вкарва темата за евтиния руски петрол, която ще стане още по-актуална с ръста на цената на суровината заради войната в Иран. „Не е нормално да внасяме петрол от далечни страни, през проливи с високи такси и риск, когато евтиният петрол, за който е пригодена нашата рафинерия, е на 2 дни прав път през Черно море“, заяви доскорошният президент.

Този аргумент удобно свежда въпроса до логистика и цена, но игнорира основния проблем - че евтините енергийни суровини вървят с геополитическа зависимост, която струва скъпо.

Така под маската на загриженост Радев отново заявява позиции, които за известно време беше неглижирал.

Консенсус не може да има

През 2012 г. мораториумът върху добива на шистов газ чрез фракинг беше приет с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака” след масови протести. Сега мястото на “Атака” ще заеме “Възраждане”, а противник ще е и “Прогресивна България”. Лидерът на БСП Крум Зарков вече заяви, че партията е против добива на шистов газ. Позицията на коалицията ПП-ДБ е неясна.

Според съпредседателя на “Да, България”, част от ДБ, Ивайло Мирчев темата за шистовия газ отвлича дебатите от централния въпрос за справедливостта. И така да е, добре е избирателите да знаят възгледите на ПП-ДБ по темата.

Мораториумът попречи на компанията Chevron, която тъкмо беше получила 5-годишно разрешение, да търси шистов газ в „Блок 1 Нови пазар“ от около 4 400 кв. км. Но кой знае - Chevron може да се завърне в България като собственик на чуждестранните активи на “Лукойл”, за които е кандидат.

Само за мобилизация на избиратели?

Вкарването на темата за шистовия газ по средата на предизборната кампания е и удобно за мобилизация на различни електорати: за десните - като символ на енергийна независимост и анти-руска линия; за леви и популисти - като символ на защита на земята, водата и Добруджа.

Но по-уместно, предвид задаващото се опасно поскъпване на синьото гориво, би било да се освети докъде е стигнало разширението на газохранилището в Чирен, което трябваше да удвои капацитета му до 1 млрд. куб. м. Зимният сезон е на приключване, а докъде изобщо е стигнал проектът - обект на разследване, информация няма.

Затова пък има предизборна кампания в стила “газ, мас и валс”.

Дойче веле