Милиардерът и популистът Доналд Тръмп стана 45-ият президент на САЩ с бюлетината на Републиканската партия. Ето няколо първоначални изводи от победата му срещу кандидатката на демократите Хилъри Клинтън.

За партиите от “главното течение” в свободдния свят тази победа показва каква е цената на това да не се вслушваш в страховете на хората. Те попадат в ръцете на опасни лидери. Направѝ сам ограда на границата, приемѝ закон срещу бурките, защитѝ икономиката си от китайския дъмпинг, защото за такива като Тръмп тези стъпки ще са само началото.

Предстои, разбира се, да видим доколко предизборната му реторика ще се превърне в реална политика.

“Популистко цунами” застрашава Европа, анализира днес Ноа Баркин от Ройтерс. Победата на Тръмп ще окуражи крайнодесните – като начало Националния фронт във Франция, където президентските избори са идната пролет. Редовни парламентарни избори догодина престоят в Германия и Холандия, възможни са извънредни в Италия и във Великобритания. При вълната от популизъм заплахата за Европейския съюз е реална и екзистенциална.

Много важно е да видим кои днес в Европа ликуват от победата на Тръмп: източният еврофоб Виктор Орбан, най-големият приятел на Владимир Путин сред европейските министър-председатели; неофашистката партия “Златна зора” в Гърция, чиято декларация си струва да бъде цитирана:

“Това е победа на силите, които се противопоставят на глобализацията, борят се против нелегалната имиграция и са за етнически чисти държави  (подчертаването е мое – б.а.), за самодостатъчност в националната икономика… Започва велика глобална промяна, която ще продължи с надмощието на националистите в Австрия, на Марин Льо Пен във Франция и на “Златна зора” в Гърция”.

“Европа трябва да е готова да се отбранява сама”, каза Франсоа Оланд на срещата на върха на 27-те европейски държавни лидери на 16 септември т.г. в Братислава. Днес той потвърди думите си. Тръмп означава по-малък ангажимент на САЩ към европейската сигурност.

ЕС не е готов веднага да запълни евентуалната празнота. Русия е готова да се възползва. Европа ще трябва да се адаптира в трудните условия на “Брекзит”, докато Великобритания препотвърждава специалните си отношения със САЩ на Тръмп.

Неговият възход вероятно ще консолидира сегашното европейско ядро около Германия и Франция, но ще усили и центробежните тенденции, които му се противопоставят. Това пак ще изправи България пред въпроса: Къде искаме да сме ние? Първият тур на българските президентски избори не даде ясен отговор. Вторият ще е показателен.

Това, което е важно всички да осъзнаем, че след Тръмп, залогът в българските избори е много по-голям. На 13 ноември няма да избираме просто между Цецка Цачева и Румен Радев. Ще избираме между Изток и Запад, между минало и бъдеще, между напред и назад. Колкото и компромисни да изглеждат родните въплъщения на тези посоки.