Не бива да се забравя, че ако много от деянията на изпълнителната власт пораждат у хора като мен чувство за срам, то голяма част от дейността на главния прокурор по моите скромни, твърде крайни, изключително емоционални и субективни понятия не е срам, тя е позор...
Трябва да има начин - демократичен, прозрачен - мислещите по този начин да се освободим от това си чувство, защото то е непосилно и непоносимо, особено във втората половина на второто десетилетие на 21 век и след 27 години Преход.
Някога президентът Първанов също вдигаше рамене за тогавашния главен прокурор - имал мандат. А обществото, специализираните и специалните служби, цялата съдебна система и държавите-партньорки постоянно ни затрупваха с информация, която "плачеше" за смяна на този главен прокурор. Но президентът вдигаше рамене и махаше с ръце - имал мандат.
А аз наивно предлагах следната хипотетична ситуация:
Президентът има право на обръщения към народа. И ако в едно свое обръщение президентът каже нещо такова - че съзнава цялата отговорност, но с легитимността на единствен държавник и политик, избран от целия народ, той заявява, че на базата на цялата достъпна нему информация за работата и пасивността на главния прокурор, а също отчитайки обществените настроения, ширещото се недоволство на магистратите от всички нива и региони, както и острите възражения на нашите партньори по ЕС, снема своето доверие от главния прокурор и категорично отстоява тезата, че България има нужда от нов, много по-професионално съпричастен с проблемите на съдебната система и далеч по-ефективен в дейността си главен прокурор - личност, която ще спре тенденцията на превръщането на тази институция в непосредствена заплаха за демократичните устои на обществото и за националната сигурност на държавата.
Ако президентът заяви нещо подобно, бях убеден аз тогава, главният прокурор не би могъл и един ден повече да остане на своя пост - независимо от мандата!
Президентът освен правомощия де юре има правомощия де факто и те са свързани с моралния авторитет, с най-високата позиция на длъжността му и с неговата отговорност пред българския народ.
Естествено това мое убеждение си остана глас в пустиня...
Коментарът на Николай Слатински е от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
