За Тръмп предимствата от постигане на споразумение с бъдещия партньор Владимир Путин са многобройни и очевидни. Но предизвикателството, отправено от Русия срещу доминиращото положение на Америка в света, е най-актуалната международна тема за дневния ред на САЩ. Това се казва в редакционен коментар на британския вестник „Файненшъл таймс“, който е взет от сайта ИноСМИ.

Да се намали напрежението между съперниците, притежаващи ядрено оръжие, е похвална цел. В политически смисъл сключването на такава сделка изисква от Тръмп да премине дълъг път от магната, фигурата от шоу бизнеса и политическия аутсайдер до държавен деец. На света му остава да се надява, че господин Тръмп ясно вижда огромните рискове, които таи в себе си всяка сделка с Путин. Путин иска да прекърши сегашния политически ред в Европа и в целия свят. Той смята този ред, на който държат САЩ, за несправедлив и враждебно настроен към Русия. Смекчаването на международните ограничения, които сдържат неговите амбиции, могат да създадат временно затопляне в американо-руските отношения. Но това подкопава дългосрочните интереси на САЩ и целия Запад, намалява безопасността и стабилността.

В представите на господин Путина многостранното сътрудничество трябва да бъде заменено от свят, поделен на сфери на влияние между великите сили. В такъв свят Москва ще има свобода на действие в голяма част от бившия Съветски съюз. От своя страна, мистър Тръмп, трябва да отхвърля всякакви опити да се повтори в наши дни Ялтенската конференция от 1945 година. Всичко останало само ще поощри руската анексия на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Това може да създаде опасен прецедент за силните държави в света. Освен това ще бъде подкопан принципът установен след падането на Берлинската стена и затвърден в Парижката харта от 1990 година: европейските страни могат свободно да избират своя политически курс и да решават в какви съюзи да влизат.

Специално за Украйна тази държава не трябва да бъде предадена. Това може да предизвика крах на нейното прозападно правителство. Другите страни от сферата на руското влияние също имат право да се откажат от подчинение. Така че президентът на САЩ трябва да следва няколко принципа в отношенията си с руския президент.

Първо, администрацията трябва да провъзгласи абсолютната и непоколебима привързаност към НАТО - организация, която от 1949 година е в основата на европейската и световна безопасност. Алиансът пък трябва да активизира усилията си, за да убеди всичките членове в необходимостта да осигурят поне минимално равнище за отбрана. Задължението на САЩ да защитават и най-малките страни новаци в НАТО трябва да остава неоспоримо.

Второ, Тръмп не трябва да сваля санкциите срещу Русия, макар че той намекна за това в хода на предизборната си кампания. Отчитайки липсата на напредък в областите, заради които бяха въведени санкциите, отказът от тях би подкопал солидарността на САЩ с Европа и Япония. Не трябва да се признават и претенциите на Русия към Крим, чиято окупация бе крещящо нарушение на международното право. Подобно на положението, когато Западът отказваше да признае съветската окупация на Прибалтика, нашето спазване на тези ясни принципи не изключва нови форми на спад на напрежението в други области. Не е задължително Тръмп веднага да повдига тези въпроси, но той трябва да се стреми към постепенен прогрес в конкретни сфери, като едновременно с това предприема и мерки по укрепване на доверието.

Сирия е една от областите, където възобновяването на американо-руското сътрудничество е задължително условие за регулиране на конфликта, въпреки че новите удари срещу Алепо доказват руската несговорчивост. В контактите с Москва Тръмп трябва да отделя еднакво внимание и върху спазването на правата и интересите на Русия и на нейните съседи. Отчитайки, че днес равнището на напрежение е най-високо от 80-те години, подобряването на отношенията с Русия е много важно. Но това не може да се постигне, ако се играе по гайдата на Москва. Колкото и да са големи днешните рискове, една лоша сделка с Путин е по-опасна от липсата на каквото и да е споразумение.

Текстът е редакционен коментар на британския вестник „Файненшъл таймс“. Оригинално заглавие на публикацията е „The dangers of striking a grand bargain with Putin“. Препечатваме анализа от БГНЕС.