Влизам във фейсбук и виждам, че Европейският съюз вече не само кастри клоните на българщината, ами е решил да удари балтията направо в корена. При това скришом, както гласи доказателството:

„Чрез вкарана в последния момент и тайно добавка Европейският парламент предложи резолюция, която по същество забранява православното християнство. Става дума за проекта за резолюция за „борба с пропагандата“, който вече е минал през комисията по международни дела и е на ред да се гласува в пленарна зала. Как са го проспали това българските евродепутати не е ясно, но е факт че Европарламентът ще гледа откровено репресивен текст спрямо най-автентичното християнство (всички други деноминации са отделили се от него, вкл. католицизмът през 1054 г.).

Ако решението бъде прието, отива в Европейския съвет, за да получи задължителен характер. В резолюцията православието е обявено сред „опасните видове идеологии“, защото пропагандира своите християнски ценности и разширява влиянието си в целия свят.“ И т.н.

Разбира се, хората отдолу се възмущават от евроковарството. И аз писах. Написах: „Това не е вярно“. И в същия момент се запитах каква е разликата между мен и оня тайнствен възрастен човек, който преди 1989 година идваше в редакцията, четеше подготвените материали, удряше печат „Не съдържа държавна и служебна тайна“ и едва тогава те отиваха в печатницата. Той зачертаваше истини и олицетворяваше времето, в което нещо не може да се каже, дори и да е истина. Не става дума за идеологически истини, а за факти от списъка за държавна тайна.

Тайна беше кубатурата на язовирите, тайна беше бройката на произведените в годината бебешки колички, защото по това могат да се правят демографски заключения… Сега е времето, в което всичко може да се каже, без значение дали е факт. И ако напишеш „Това не е вярно“, възможно е да бъдеш възприет като враг на свободата на словото. Живеем в постфактологично време. Фактите са без значение – значи имаме свободата да ги измисляме. Думата на година според Оксфордския речник е „постистина“. След истината.

Хрумва ми – дали пък списъкът на думите на годината не изяснява най-добре какво се случва с нас и със света, въпрос, над който всеки се упражнява в последно време?

През 2009-а думата на годината е „разприятелявам“. Термин от социалната мрежа фейсбук. Премахване на човек с един клик на мишката. Уреждане на отношенията в невидимо пространство, спестява неудобствата на скъсване на приятелството очи в очи. Изразява нарастващата непоносимост към чуждо мнение, ескалиращата агресия на думите. От човешка постъпка отхвърлянето на приятелство премина към техническа подробност през 2009 година.

През 2010-а думата според речника „Уебстър“ е оустерити, описателно преведена като "строги икономии". Финансова криза. На второ място е думата „прагматичност“. Оксфордският речник класира фраза на британския премиер „Big society“ – превежда се като „широко общество“ и е политическо понятие за прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволци. Прагматичен предвестник на масово прилаганите сега референдуми, с които елитът прехвърля на народа отговорността за бъдещи грешки.

2011 година думата е „окупирам“. Нещо започва да става и извън социалните мрежи, макар никой да не е наясно какво точно. През септември в парка „Зукоти” в Ню Йорк започват да се събират младежи, настроени против големите корпорации и банки. Дни по-късно вече са много, вече са движение „Окупирай!“ Имат лозунг, тип автопортрет: „Ние сме 99-те процента”. И призив: „Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите!” На 1 октомври нюйоркската полиция арестува на Бруклинския мост 700 протестиращи. Медиите или изобщо не отразяваха събитието, или го правеха сдържано. Анализатори заключаваха: нещо се случва. Започна голямото гадаене какво става, защо се стигна дотук, как така изведнъж. Беше типичен „Черен лебед”. С този термин Насим Талеб нарече непредсказуемите събития, които разбираме, че е нямало как да не се случат, едва след като случат. Черен лебед - до вчера и през ум не ни е минавало за него, днес той вече е тук, а утре си сигурен, че всичко и през цялото време го е водело насам.

„Окупирай!“ е протест срещу социалното и икономическото неравенство. Обявява се против заробващата власт на банките и корпорациите. Взриви дълго стаявано недоволство. Доказа силата на социалните мрежи да събират и организират съмишленици. Няма изявени лидери. Участващите в него са прави в констатациите си, но безпомощни да променят статуквото. Преобладават левите идеи, но е по скоро вълнение на множеството. Настоява за работни места, бори се с несправедливото разпределение на богатството и с финансовия тероризъм. Описват го като концентричен кръг на социално недоволство, след като в световното консуматорско блато цопна камъкът на икономическата криза. А също така и като световен бъг в компютъра на капитализма, хакнат от световната икономическа криза.

През 2012-а Оксфордсият речник класира на първо място omnishables, в превод - "пълна бъркотия". „Уебстър“ потвърждава на каква територия е неразборията, според неговата справка най-търсените за пояснение думи онлайн са „социализъм“ и „капитализъм“. Пълна бъркотия.

Между 2012 и 2015 – фейсбук терминологията отново излиза начело. Първенство на „селфи“, изместено след година от „емотикон“. Но не кой да е емотикон, а онзи, който едновременно плаче и се смее. През 2015 зачестяват търсенията на „фашизъм“, особено във връзка с името Тръмп.

И ето я годината на "постистината" – 2016-а. Истината, която - и да я има, - е без значение. Дали има и термин „предлъжа“ – нещо, което знаем, че е невярно, но го представяме като истината, която ще ни освободи. Ако се появи такава дума, имаме шанс да сме свидетели на зачеването й у нас – предлъжа са мажоритарните избори в България.