Усещане за жени

На Европейския съвет през октомври британската премиерка Тереза Мей е застанала на първа редица за фамилната снимка. В строг тъмносин костюм в море от делови облекла върху преимуществено мъжки гърбове. И сред тази официалност и тъмни тонове някак закачливо греят много червените обувки на г-жа Мей. Въпрос на стил.

Когато зае поста на Дейвид Камерън след драматичното гласуване за излизането на Великобритания от ЕС, въпросът как бившата вътрешна министърка ще се справи с „Брекзит“ беше почти толкова обсъждан, колкото някои особености в стила ѝ на обличане. Да, Тереза Мей обича недотам дългите поли, дълбоките деколтета, тигровите шарки, високите остри обувки, ярките тонове, провокиращите комбинации...

Точно както канцлерката на Германия Ангела Меркел е консервативна в облеклото си и често то като че ли е последното нещо, за което се сеща. Като за него най-важното е да е удобно. Това не пречи на бурните дискусии за избора на цвят, модел и броенето колко пъти фрау Меркел (която въпреки тежките критики и атаки, на които е подложена и вътре, и вън от страната си, продължава да е най-могъщата жена в света) през управлението си е сложила пола. Меркел сякаш не дава възможности за заигриване със стила ѝ на обличане, но той пак е упорито коментиран. Какво показва – липса на фантазия, строга дисциплина, умереност – интерпретациите са налице. Обсъждат се фигуратаѝ , походката ѝ и т. н.

По същия неуморен начин бе разчепкана външността и възрастта на Хилъри Клинтън в САЩ. Макар и малко по-млада от опонента си в битката за Белия дом, коментарите по време на кампанията често подлагаха на съмнение жизнеността на 69-годишната демократка заради напредналата ѝ възраст (за Тръмп се изприказваха всякакви неща, но никой не го наричаше „възрастен“). Вкусът към облеклото на Хилъри също беше детайлно изследван, както и посланията в него. Защо носи костюми с панталон, защо са издържани малко като куртка ала Неру. Предпочитаният бял цвят на облеклото се оказа знак на съпричастност към феминисткото движение (единият от цветовете от движението на софражетките)…

Вглеждането в жените лидери е детайлизирано до крайност (само какво се случва, когато бъдат засечени примерно по бански – подобна участ имаше президентката на Хърватия. Снимките на Колинда Грабар-Китарович обиколиха света, придружени от разнообразни цветисти коментари).

Нищо не остава незабелязано

Вглеждането не подминава и косите. Дамите с политическа власт имат нещо като обща прическа – т.нар. боб, къса коса, често отметна назад. Такъв е стилът и при Меркел, и при Клинтън, и при Мей, и при президентката на Литва Далия Грибаускайте, и при вече свалената от власт Дилма Русеф в Бразилия. И при още много лидерки. Интересна подробност е, че Цецка Цачева в България няма такъв стил на прическата. (Някои биха го изтълкували като липса на достатъчно борбеност, самостоятелност и желание да се доказва.)

Да, женското присъствие не остава незабелязано в политиката. Придружено от външното преекспониране на фактори като облекло, засилената критичност и повечето очаквания. Напоследък обаче все по-често се говори и за реалната мощ и ролята на женския фактор. Три жени водят битки в могъщите държави на Запада – Германия, САЩ и Великобритания. Пак Гън-хе – президентка на Южна Корея от 2012 г., е първата жена на този пост в страната си и въобще в държава от Далечния изток. В Чили управлява Мишел Бачелет (първата жена президент на страната си, при това явявала се два пъти на избори, без да онаследява поста от съпруг или баща, каквато традиция има в региона). Начело на Международния валутен фонд, една от най-могъщите институции в света, отново е жена – Кристин Лагард.

Както и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Фредерика Могерини.

По върховете

В света има десет жени президенти и девет премиери. В Европа премиери са Тереза Мей във Великобритания, Ангела Меркел в Германия, Беата Шидло в Полша, в Норвегия е Ерна Солберг, президенти са Колинда Грабар-Китарович в Хърватия, Мари-Луиз Кореиро Прека в Малта, Керсти Калюлайд (първата жена президент на Естония), Далия Грибаускайте в Литва (държавен глава от 2009 г., преизбрана за нов мандат през 2014 г.).

Повеят за жена лидер достигна не само до ключовите западни демокрации, но дори и до ООН. С многократно декларираното желание на различни нива това да се случи. Включително и от все още генералния секретар на световната организация и известен феминист Бан Ки-мун. Нуждата от решителна, смела и енергична жена, която да се зарови в авгиевите обори на нереформираната ООН, беше осъзната в голяма степен. Но до качествена промяна така и не се стигна – не без специалното и оригинално българско участие с две претендентки Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. А профилът на генсек – около и над 70-годишен мъж – не беше променен. Засега.

ООН все пак се сдоби с някаква много влиятелна женска особа – оскъдно облечената комиксова героиня Жената чудо, новата посланичка на добра воля на организацията.

Шерше ла фам

Дори и България беше заразена от тази обща вълна на „шерше ла фам“ за държавен лидер – като управляващата партия ГЕРБ излъчи Цецка Цачева.

Ще бъде ли 2016-а годината на масираното женско присъствие, в която световните лидерки ще започнат да променят реалностите?

Вероятно подобно заявление е доста амбициозно. Но женското присъствие на държавнически позиции се усеща все по-концентрирано.

Задават ли се женски времена? И какво означава това всъщност?

В джендър теорията има любопитен термин – glass cliff effect (нещо като ефекта на стъклената пропаст). Според него жените (при равна професионална квалификация с мъжете) е по-вероятно да се издигнат на лидерски позиции във времена на криза, отколкото когато всичко е наред и няма проблеми. Същите позиции се заемат обикновено от мъже по време на прогрес.

Терминът се появява през 2004 г., създаден е от британските професори Майкъл Райън и Александър Хейслъм от Университета на Екзитър, във Великобритания. Двамата учени изследват 100 компании и назначаването на нови членове в бордовете им. Те стигат до извода, че фирмите, които приемат жени, са се представяли зле през последните пет месеца и са имали затруднения. И са прибягнали до женска помощ. Това откритие, оказва се, е валидно не само в корпоративния свят, но и в политиката. Тъй като жените отиват на съответната ръководна позиция по време на криза, рискът от техния провал е много по-голям. Т. е. жените съзнателно се избират като жертвен агнец.

Професорът по психология от Университета в Хюстън Кристин Андерсън обяснява, че организациите, които се обръщат към жени във време на криза, печелят при всички положения. Ако жената успее, компанията излиза от тежкото положение. Дори и да не успее, за фирмата няма вреда – жената ще може да бъде обвинена, а компанията печели добро име, защото е прогресивна, налага равенството между половете и може да се върне към обичайните си практики да назначава мъже.

Бягството на мъжете

Размишлявайки за възхода на жените лидери във Великобритания и САЩ, не е трудно да се мисли, че наблюдаваме точно този ефект. Жени, които се издигат на власт по време на кризи, защото мъжете се боят от провал и избутват дамите да се справят с непечелившите ситуации. Така например след резултата от „Брекзит“ мъжете, които го предизвикваха и бяха най-бурните застъпници на кампаниите за напускане и оставане в ЕС, изоставиха позициите си – премиерът Дейвид Камерън подаде оставка, тогавашният лондонски кмет Борис Джонсън каза, че няма да се бори за министър-председател и на избори отидоха две жени (едната се отказа преди тях). И накрая Тереза Мей се оказа в позицията да оправя бъркотията.

А САЩ и Хилъри Клинтън? Те не изглеждат в тежко положение. Държавата се възстанови след икономическата криза, увеличава енергийната си независимост. Но от друга страна, все по-чести са сблъсъците на расова основа, терористичните атаки са постоянен повод за напрежение, както и конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан, отношенията с Русия също са сложни. Някои наблюдатели дори говорят за нова студена война (или поне киберстудена война). Така че на новия президент никак няма да му е лесно.

А позицията на Меркел? Която не само е най-авторитетният лидер в своята Германия, но и в поредни класации на сп. „Тайм“ си остава най-силната и влиятелна жена в целия свят. Начинът, по който тя подходи към проблема с бежанците – първо, заявявайки, че ги очаква с отворени обятия, после ревизирайки тази първоначална позиция, ѝ донесе тежки критики от нейните партньори в Европейския съюз, а популярността ѝ вътре в страната падна до незапомнено ниски нива. Моментът обаче е кризисен и тя отново трябва да се справя – Меркел ще се бори и за четвърти мандат като канцлер на Германия.

В Шотландия трябваше да изберат Никола Стърджън за министър-председател, за да започнат без заобиколки да поставят въпроса за отделяне от Великобритания.

В България изборът на Цецка Цачева за кандидат на ГЕРБ за президент също приличаше на спасяване на положението. След дълго издирване на кандидат и нежеланието на редица видни партийни лица да се борят за “Дондуков” 2 най-накрая от управляващата партия се обърнаха към Цачева. Малко по метода „като няма кой...“.

Ето и още примери за ролята на женския фактор.

Защо го правят?

Когато Литва е поразена от кризата през 2008-а, Далия Грибаускайте напуска поста на еврокомисар и се кандидатира за президент на родината си (в балтийската страна държавният глава има сериозни правомощия).

"Всъщност никога не съм искала да ставам президент. Взех решението си, защото видях, че Литва се е подхлъзнала към кризата и защото исках да помогна на правителството да се справи с проблемите", обяснява тя.

Заедно с правителството на тогавашния премиер Андриус Кубилиус тя стабилизира страната икономически. Грибаускайте е била посланичка на Литва в САЩ, финансова министърка, а през 2004-та става еврокомисар по финансите и бюджета. Има черен колан по карате, а твърдият ѝ подход в управлението ѝ носи прозвището Желязната лейди на Литва. Критиците ѝ даже наричат управлението ѝ „диктатура отвътре“. През 2014 г. е преизбрана и е първият държавен глава на Литва с два мандата на президентския пост.

Противоречиво е възприемана и първата жена държавен глава в Южна Корея и въобще в Далечния изток (изборът е сериозен пробив в една много патриархална култура). Когато през февруари 2012 г. встъпва в длъжност, Пак Гън-хе има тежки задачи пред себе си – забавеният икономически растеж, проблемът със Северна Корея, която е по-непредвидима отвсякога, и незабравеното все още диктаторско управление на баща й. Пак е отраснала в президентския дворец в Сеул по време на 18-годишното управление на баща ѝ Пак Чон-хи, който идва на власт през 1961 г. с военен преврат. Вече като президентка тя коментира, че превратът на баща ѝ е бил „революция за спасяването на страната“. Според проучване от 2012 г. обаче 50 на сто от корейците не приемат мнението на Пак, че превратът, извършен от баща ѝ, е бил неизбежен.

Майка й е жертва на убиец, баща й е застрелян е от шефа на разузнаването. Самата тя оцелява след нападение с бръснач в лицето. Твърди се, че първата й грижа, след като научава, че баща й е убит, е дали Северна Корея готви нападение; а първият й въпрос, след като се събужда от операцията на срязаната й челюст, е: Как върви кампанията за изборите?

Пхенян обича да се подиграва на полата ѝ, но сънародниците ѝ по-често виждат в нея генерал – токова сурова и твърда е президентката, като нерядко отива в крайности.

Големият шлем на Южна Америка

В Южна Америка – от големия женски шлем – президенти на Аржентина, Бразилия и Чили, сега само държавният глава на последната страна остава на поста си. Кристина Фернандес де Киршнер, която стана президентка по мъж (наследи съпруга си Нестор Киршнер) загуби изборите през декември 2015 г. По-драматични бяха събитията в Бразилия. Първата жена президент на Бразилия Дилма Русеф беше свалена от поста си след импийчмънт и обвинения в корупция и злоупотреби (които тя категорично отхвърля). В Чили продължава обаче да управлява Мишел Бачелет (от 2006 г., с прекъсвания, избрана отново през 2014 г.), но скандалите не липсват и около нея. Един от най-големите е от началото на 2015 г. и е свързан със сина ѝ Себастиан Давалос. Той е обвинен, че е използвал влиянието си, за да помогне на жена си Наталия Компаньон да получи 10 млн. долара заем. С тях тя купува земя, която препродава по-късно с печалба. През януари 2016 г. Компаньон получава обвинение, че е представила фалшиви фактури, за да си спести плащането на 165 хил. долара данъци. Президентката заявява, че не е знаела нищо, но скандалът се отразява на рейтинга ѝ. През май 2015 г. тя уволнява няколко министри, за да укрепи доверието във властта.

Най-дълго сред жените президентки на власт е 78-годишната Елън Джонсън Сърлиф в Либерия (първата жена президент на африканска държава). Тя е начело на страната си от 2005 г., преизбрана е през 2012 г. Сърлиф поема президентския пост в много тежък момент, след зловещото управление на Чарлз Тейлър. И за нея днес определенията са Желязната лейди на Либерия (доста изтъркано, което, изглежда, върви към всяка жена политически лидер със силен характер). Сърлиф завършва икономика в Харвард. Започва кариерата си като директор на Бюрото за Програмата на ООН за развитие, след това отива в Световната банка. Два пъти е била вицепрезидент на банки. В Либерия е осъдена на 10 години затвор, а скоро след това освободена и изпратена в изгнание в Кения. Съпругът на Елън е убит от президента Тейлър. Тя отнема управлението на Либерия от Тейлър, който е обвиняван в извършването на тежки престъпления по време на гражданската война в Либерия. Сърлиф се превръща в обединителка на разпокъсаната държава. През 2011 г. става лауреат на Нобелова награда за мир.

Жертвено агне

Доскорошната премиерка на Дания Хеле Торнинг-Шмит е добър пример за едно от действията на ефекта на glass cliff – т.нар. жертвено агне. Тя идва на власт в труден за страната момент, свършва си работата и след това трябва да напусне.

Торнинг-Шмит идва на власт през 2011 г. благодарение на смяна на политическите сили на върха. Силно засегнати от финансовата криза през 2008 г., след като балонът с недвижимите имоти е гръмнал, датчаните слагат край на десетгодишното управление на десноцентристите, подкрепяни от популистката и антиимигрантски настроена десница. Хеле Торнинг-Шмит поема през 2005 г. председателското място в социалдемократическата партия след изборен разгром и успява да я вдигне на крака.

“Тя стана министър-председател без всякакъв министерски опит, което е рядкост. Трябва да се върнем 30-40 години назад, за да открием подобен случай”, коментира тогава пред АФП преподавателят по политология в Копенхагенския университет Петер Недергор.

Торнинг-Шмит успява да създаде впечатляваща коалиция от центристки и крайнолеви партии. Участието в нея на Социалистическата народна партия приключва през януари 2014 г. след продажбата на държавната енергийна компания „Донг” на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс”.

Докато е премиер, тя е непрестанно критикувана – заради привързаността си към маркови облекла и аксесоари, наричана е Хеле Гучи. Паметно остава и не особено тактичното ѝ селфи с президента на САЩ Барак Обама и тогавашния премиер на Великобритания Дейвид Камерън на погребението на Нелсън Мандела. Когато през юни 2015 г. партията ѝ с малко губи изборите, тя отчита, че оставя Дания в много добра форма.

Далеч по-драматичен е сюжетът с отстраняването от власт на първата жена президент на най-голямата южноамериканска държава Бразилия през втория ѝ мандат. Дилма Русеф е избрана за държавен глава в разгара на икономическа криза в страната. От 2010 г. икономиката на страната почти не мърда. Процедурата по импийчмънт срещу бившата участничка в съпротивата срещу военната хунта стартира през март т. г. Обвиненията са, че е нарушила закона и е манипулирала бюджета. Русеф използвала пари от държавни банки за попълване на дупки в бюджета и така си гарантирала преизбирането през 2014 г. Освен това президентката е заподозряна, че може да е финансирала предизборната си кампания с пари от корупционна схема в "Петробраз". Според много наблюдатели отстраняването на президентката обаче не спира корупцията, а дава възможност – напротив – за нейното още по-голяма развихряне.

 ----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.