След поредния провален опит за създаване на устойчива дясно-либерална или „традиционно-дясна“ политическа коалиция в лицето на Реформаторския блок, изглежда е дошло времето за нови метаморфози и нови проекти. Такъв момент не трябва да бъде пропиляван само с вглеждане в политическата технология на процеса – кой колко гласове да докара, ще може ли базата да се ентусиазира, как периферията да бъде убедена, че не го правим (само) за постовете, по какъв начин ще делим субсидията.

Ако не искаме просто да видим поредно повторение на Реформаторския блок в една по-електорално слаба форма, нека се запитаме какво точно е дясното в България от гледна точка на политическите идеи и принципи. Такива идеи и принципи, които могат да оставят следа и да са ясно различими от това, което слагат на тезгяха други политически формирования. Послание, което може да инспирира дори сложено с бели букви на червена бейзболна шапка, нещо различно от кариерните планове на този или онзи политик.

Ето една версия в 7 точки, ако трябва да ползваме наложения формат:

  • Невиждан икономически растеж като основна политическа цел – за да прилича (по богаство) България на Германия, ни е нужен стопански модел като този на азиатските тигри. Трябва да сме Хонг Конг, да сме Сингапур и Западът до Втората световна война. Поне 5% ръст на БВП всяка година.

  • Истински възрожденски идеали – възрожденските българи сами, без участието на политици и бюрократи, са създавали училища, болници, читалища, общности, строели са пътища, мостове, железница. Не са чакали държавата да помогне на болния съсед или да построи сграда на университета.

  • Защита на личността и неговата собственост – независимо дали става дума за тормозените по селата пенсионери, хората в квартала около Банята или олимпийски шампиони в собствените си домове. И щом (ако) държавата не може, нека не пречи сами да защитаваме себе си.

  • Системно намаляване концентрацията на власт в ключови държавни органи - не е въпросът да си изберем главен прокурор светец, а да се премахне възможността на който и да е човек да създава данъчно финансирана машина за рекет чрез държавен монопол.

  • Ударни реформи в провалени обществени системи – пенсионна реформа, която отчита реалността на фалиралия разходопокривен модел, демонополизация на здравеопазването, премахване на възможностите за измами в социалните помощи.

  • Отказ от копиране на днешната затлачена европейска политика – големият бум на просперитет в Западна Европа и САЩ се е случил с абсолютно различна система на обществени отношения от това, което виждаме в момента. „Прогресивните“ ни съграждани днес се захласват по срива на големия експеримент за благоденствие – неща като еврото, разплутата социална система, високите данъци.

  • Освобождаване на образованието – от монопола, съветите и контрола на МОН, от лесните чужди пари (на данъкоплатеца) особено когато говорим за висши училища.

Описаните по-горе седем точки вкарват основни принципи на дясното в контекста на сериозни проблеми, които български политици могат да адресират в близкото десетилетие. Всъщност дори само първата цел е достатъчно силна, за да създаде идейно движение около себе си: България > Сингапур.

Стоян Панчев е макроикономист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и редактор в блога на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).