В известния сериал "Всички обичат Реймънд" главният герой уж се радва на всеобща любов, но накрая все е прецакан - било от властната си майка, било от нетърпящата си възражения съпруга и т.н. Ролята на Реймънд в нашенския политически сериал се изпълнява от референдума за изборното законодателство. Всички го обичат, всички искат да се чуе гласа на гражданите, но в крайна сметка го прецакват както намерят за добре, според собствената си партийна изгода.

Фактите са следните - ГЕРБ провали заседанието на парламента, на което въпросът за изборното законодателство трябваше да се дебатира. Същото стори и "Атака". В много други случаи тези две партии осигуряваха необходмия кворум на управляващото мнозинство. Точно по тази тема обаче си намериха достатъчно причини да не го направят. Иначе на думи и двете партии се пишат първи защитници на задължителното гласуване, а ГЕРБ специално и на мажоритарния вот, и електронното гласуване.

БСП пък доскоро беше най-категоричния противник на този референдум. Сега лидерът на партията Сергей Станишев видя в него спасителна сламка и изведнъж стана най-горещия му защитник. Настоящата ситуация обаче прекрасно устройва БСП. Ако стане така, че референдум в крайна сметка няма (социалистите определено не го искат), но пък партията съумее да извлече политически дивиденти от шумотевицата около инициативата, това ще бъде най-добрият вариант за столетницата.

Що се отнася до ДПС те са единствените, които поне не са лицемери. Те откровено си казват, че не искат референдум за мажоритарния вот, за задължителното и електронното гласуване.

Няма защо да вярваме на партиите, че която и да е от тях е съгласна да се даде реална власт на гражданите чрез мажоритарен вот, електронно гласуване или пък да се осигури възможно най-висока избирателна активност. Напротив - всички те имат интерес никой да не им се меси в подредбата на листите, а на избори да се явяват само най-твърдите им ядра. Години наред всички партии в парламента, без изключение, упорито отстояват тези си интереси и говорят за реформи в избирателната система само по време на предизборните си кампании. Няма причина, поради която да се смята, че това им отношение се е променило. Никой не реже сам клона, на който седи.

Погледнато по-общо фактът, че политиците не обичат референдумите си личи още от текстовете на закона. Той е написан така, че само и единствено партиите, и то най-големите партии, да могат да се възползват от него. Според текстовете на закона гражданите могат да инициират референдум без санкция от НС, само ако съберат 500 000 подписа за 3 месеца. Това няма как да стане без помощта на някоя голяма партия и нейните структури. Именно за това единственият досега референдум бе за АЕЦ "Белене" и той бе организиран на практика от БСП. Настоящият референдум също вероятно щеше да събере 500 000 подписа, ако събирането им бе продължило 3 месеца, тъй като зад него стоеше ГЕРБ. 

Референдум, мажоритарен вот, реална власт на гражданите... Това са най-мръсните думи за политическия ни елит, представляващ към момента само и единствено криминалната ни икономическа олигархия. И очевидно ще мине много време и ще са необходими още доста усилия на гражданското общество докато нещо в тази ситуация се промени.