Исках да отида на този базар - беше предколедният ми подарък по съвсем случайно стечение на обстоятелствата. И по всяка вероятност, ако полетът ми беше по-ранен, щях да бъда на същото място, на което камионът с полска регистрация се вряза в нищо неподозиращото множество, отнемайки не само духа на празника, но и живота на 12 души.

Три часа след злощастния инцидент светлините на Коледния базар в сърцето на Берлин бяха напълно угаснали. Десетки журналисти и фоторепортери документираха и предаваха на живо кадри от района, отцепен напълно от служителите на реда.

Стотици въоръжени полицаи охраняваха всички входове на базара, но любезно и спокойно насочваха гражданите към обходни маршрути.

"Не можете да преминете от тук, госпожо, имаше инцидент. Съветвам ви да заобиколите и да завиете по съседната улица. Ако има ограждения, пробвайте с по-следващата пряка", навигираше ни берлинската полиция, за да стигнем до хотела си.

Движехме се на метри от дървените къщички, от които доскоро се е носела празнична глъчка.

Сега бяха потънали в мрак и тишина, нарушавана единствено от сирените на полицейските автомобили. Пътят ни вървеше покрай предпазна лента, която ни изведе пред нов кордон.

"Има съмнения за бомба в съседната сграда. Колегите ни сапьори работят по случая. Моля ви да изчакате, докато свалим лентата", обясни ни въоръжен полицай.

Почти си представих как сградата се срутва пред очите ми, защото някой някъде е решил, че трябва да я взриви... просто така, на Коледа. Но осъзнах, че противно на всякаква логика не изпадам в паника. Може би защото мъжете с автомати пред мен ми вдъхваха доверие, предоставяйки ми цялата необходима информация, за да запазя спокойствие.

В този момент всички се обърнахме по посока на звука. Контролиран взрив сложи край на съмненията за бомба и предпазните ленти бяха свалени, за да продължим пътя си.

Пет минути по-късно станахме свидетели на организирана акция на берлинските служби. Маскирани полицаи преследваха и задържаха двама подозрителни мъже до страничния вход на базара. Не стана ясно дали са свързани с терористичния акт, но и двамата бяха откарани с полицейски бусове.

И през цялото това време никой не си позволи да крещи на пешеходците или да гони журналистите. Никой не укри умишлено информация и не си позволи да създава излишна паника сред хората.

Берлинската полиция публикуваше данни за акциите си на всеки час в туитър, а представителите на правителството не спираха да отговарят на въпросите на медиите.

Час по-късно в хотела, пред чаша силен чай с ром, прехвърлях случилото се в ума си, осъзнавайки за колко много европейци тероризмът се превърна във всекидневие през последните години. Отнети са ни даже празниците. Тази Коледа умря в Берлин. Да се помолим за следващата.