В отговора на въпроса какво не успя да свърши отиващият си вече парламент до голяма степен се крие причината, поради която той не успя да завърши мандата си. Този отговор е и послание към следващия парламент - какво трябва да направи, за да има по-щастлива съдба от предшественика си.

Първото занимание на следващия парламент ще е свързано с изборното законодателство. В краткосрочен план това ще е приоритет номер 1 за депутатите, който ще трябва да бъде решен в първите три месеца. Нищо чудно първите три месеца на следващия парламентарен мандат да съвпаднат с трите месеца, в които според закона за референдумите депутатите трябва да се произнесат за мажоритарния вот. "За" този вот гласуваха над 2,5 млн. български граждани, но около 12 000 гласа не достигнаха този референдум да бъде задължителен за парламента.

Сега депутатите имат няколко варианта. От чисто юридическа гледна точка те биха могли да отхвърлят искането на гражданите.

Тъй като обаче от чисто политическа гледна точка това едва ли би било разумен подход, то реалистичните варианти са няколко: въвеждане на чист мажоритарен вот в два тура; някакъв вид смесена избирателна система (например половината депутати се избират мажоритарно); въвеждане на истинско преференциално гласуване, не в сегашния му осакатен вид (например - задължителна преференция без праг и без привилегии за водача на листата).

В рамките на първите три месеца депутатите най-вероятно ще трябва да се произнесат по този въпрос.

Другите приоритети, които сегашните депутати оставят на своите наследници, са по-дългосрочни. Наложително е да се продължи съдебната реформа, която в този парламент бе приета в осакатен вид. Ефектът, който трябва да се постигне с тази реформа вече е ясен на всички, което е голямата заслуга на бившия правосъден министър Христо Иванов и Реформаторския блок. А именно - трябва да се изнамери законодателен или дори конституционен механизъм, според който прокуратурата да престане да бъде държава в държавата. Държавното обвинение трябва подлежи на някакъв контрол, например парламентарен, което да е предпоставка за по-ефективната й работа в полза на обществения интерес. И да е пречка за обслужването на един или друг олигархичен интерес.

В настоящия парламент не се намери мнозинство за въвеждане на подобен механизъм. Напротив - намери се мнозинство от 204 депутати против този механизъм и за запазване на настоящото статукво. Именно това гласуване бе повратния момент, след който беше ясно, че 43-ото Народно събрание най-вероятно няма да изкара мандата си.

Трети важен приоритет, работата по който би гарантирала по-дълъг живот на следващия парламент, би трябвало да е политиката по доходите. Да, вероятно искането на патриотите за минимална пенсия от 300 лв., заради което в крайна сметка не се сформира още едно правителство в рамките на 43-ото Народно събрание, граничи с популизъм. Но от друга страна ако е вярно тяхното твърдение, че пенсиите в Македония са по-високи от тези в България, това е срамно.

Политиката по доходите обаче трябва да обхваща не само пенсиите, а всички доходи. Парламентът и цялата държава трябва да работят в посока на това у нас да няма работещи бедни. Защото бедността е един от най-големите проблеми в България. У нас десните се правят, че бедността не съществува, докато левите се опитват да се възползват от нея чрез една или друга популистична идея. Явлението "Марешки", чиято партия вероятно ще бъде сериозен фактор в следващия парламент, също до голяма степен се дължи на тази бедност.

Ако искат да имат успех на предстоящите парламентарни избори депутатите би трябвало да дадат ясни отговори за това какво смятат да правят по тези теми още по време на предизборната кампания. Едно е сигурно - вече нито един политик, който иска да има успех, няма как да се прави, че тези проблеми не съществуват.