Спортна зала „Колодрума“, наречена от кмета на Пловдив Иван Тотев „уникалното спортно бижу“, струва на данъкоплатците почти 60 млн. лв. За няколко години проектът поскъпна пет пъти, а днес съоръжението почти не се използва. Милионите за строителството пък отидоха във фирма, с която семейството на кмета има дългогодишни отношения. Днес тази скъпа придобивка често е заключена.

"С тази зала ще се гордеят и ще я ползват следващите поколения. Това не е просто зала, а прекрасно съоръжение. Много благодаря и на Бойко Борисов, който през двата си мандата направи всичко възможно в Пловдив да има зала.”

Тези патетични думи са на пловдивския кмет Иван Тотев по повод на откриването на многофункционалната спортна зала „Колодрума“.

Година след триумфалната церемония залата прилича по-скоро на мавзолей, отколкото на съоръжение, където от първия ден да кипи живот с 22 вида спорт, национални, европейски и световни първенства, концерти с международно и българско участие, атрактивни арт събития.

Сградата е с 37 000 кв.м разгъната застроена площ, над 6000 места за зрители и 250 метра колоездачна писта. През повечето време обаче е напълно безлюдна. През 2015 г. са проведени четири големи събития, през 2016 г. – малко над десет. Пустеят дори и търговските площи, които би трябвало да носят приходи, за да могат постепенно да се възстановяват инвестираните средства. А те са почти 60 млн. лв.

ИСТОРИЯТА НА „КОЛОДРУМА“

Още в началото на миналия век общината отрежда в полза на Пловдивско колоездачно дружество „Цар Симеон 1898“ терен с площ 37 дка на Асеновградско шосе за изграждане на колодрум. Строежът на пистата и трибуните започва през 1932 г., седем години по-късно той е завършен. През 2008 г. ръководството на дружеството стартира проект за покрит колодрум с амбицията той да стане най-модерен в страната и на Балканите. За да осигурят финансиране, колоездачите влизат в съдружие с фирма „Реа 96“, но тя фалира, а строителството на спортното съоръжение, както и на предвидените жилищни кооперации в съседство спира.

Колоездачното дружество започва да търси „спасители“ и през пролетта на 2011 г. бъдещият кмет на Пловдив Иван Тотев, тогавашният финансов министър Симеон Дянков и председателката на парламентарната комисия по бюджет Менда Стоянова посещават недовършения строеж и обявяват бъдещия проект. В началото схемата е публично-частно партньорство между държавата и дружество „Цар Симеон 1898“ с дялове в съотношение 80% на 20%. Официалното становище е, че 60% от строително-монтажните работи са изпълнени, а за довършването са необходими само 12 млн. лв., които държавата ще отпусне.

Няколко месеца по-късно Иван Тотев вече е спечелил изборите за кмет, а схемата започва да се променя. Банката кредитор запорира сметките на колоездачното дружество и обявява недовършения строеж за публична продан. С това общината обяснява форсираното изкупуване на имота за 7,8 млн. лв. На практика срещу тези пари данъкоплатците си купуват 9,5 дка земя в периферията на Плодив и стоманено-бетонна конструкция с изкоп, пълен с вода. После започва непрекъсната промяна на параметрите, а парите от 12 млн. лв. се оказват 50 млн. лв.

ГОЛЯМОТО НАБЪБВАНЕ

Няма инвеститор, който би започнал строеж без предварително изготвена количествено-стойностна сметка на обекта. Или поне не би трябвало да има. А когато се инвестират бюджетни средства, проектът трябва задължително да бъде остойностен до последна стотинка. Така пише в закона. И се предполага, че когато Иван Тотев, Симеон Дянков и Менда Стоянова обявяват плановете си на стойност 12 млн. лв., то са прегледали тази документация предварително. В началото стойността трябваше да е почти 20 млн. лв.

7.8 МЛН. ЛВ.                    +                     12 МЛН. ЛВ.                 =                19.8 МЛН. ЛВ.   

ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИМОТА            ЗА ДОИЗГРАЖДАНЕ                    ДО ОТКРИВАНЕТО

Ето какво показват официалните документи на правителството за финансирането на „Колодрума“:

ПЪРВИ ТРАНШ: с писмо № 08-00-364 от 19 март 2012 г. на Министерския съвет на община Пловдив се дават 7 768 111 лв. Това е сумата, платена на „Цар Симеон 1898“ за недовършения строеж и за земята.

ВТОРИ ТРАНШ: с писмо № 08-00-1557 от 20 ноември 2012 г. Министерството на финансите превежда 3 600 000 лв. Парите са за доставка и монтаж на покривната конструкция.

ТРЕТИ ТРАНШ: с писмо № 08-00-16213 от 5 декември 2012 г. , подписано от финансовия министър Симеон Дянков, общината получава за „Колодрума“ още 8 488 887 лв. Средствата са за строително-монтажни работи.

ЧЕТВЪРТИ ТРАНШ: с писмо № 08-00-21 от 5 февруари 2013 г. на Министерския съвет още 12 000 000 лв. влизат в бюджета на залата (това е последната целева субсидия за пловдивската зала от правителството на Бойко Борисов, след което кабинетът на Пламен Орешарски спира финансирането).

ПЕТИ ТРАНШ: Служебното правителство на Георги Близнашки с писмо № 08-00-1783 от 2 октомври 2014 г. възстановява финансирането на „Колодрума“ с транш в размер на 5 628 000 лв. 

ШЕСТИ ТРАНШ: писмо № 08-00-2956 от 30 декември 2014 г. на министъра на финансите Владислав Горанов е за още 1 363 438 лв.

СЕДМИ ТРАНШ: на същата дата община Пловдив получава от Министерството на финансите превод с писмо № 08-00-2953 за 12 273 390 лв. 

Равносметката дотук е 51 093 826 лв.

Но многото пари не са достатъчни, за да бъде завършена работата в срок. Откриването на „Колодрума“ е насрочено първо за 1 март, после за 1 юни, защото няма готовност, накрая – за 30 август 2015 г. Държавни пари вече няма, затова в общинския бюджет аварийно се планира дофинансиране на обекта – веднъж с 3,5 млн. лева, втори път – 1,6 млн. лева, и трети път – 2 млн. лева. Но и това не е всичко. През март 2015 г. кметът иска от Общинския съвет допълнително още 1 938 000 лв. и т.н., и т.н.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ

9 015 000 лв.

ОБЩО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНАТА

60 108 826 лв.

Но тази история не свършва дори и след откриването на залата. През 2016 г. общината откупува 50% от правото на строеж от Колоездачното дружество „Цар Симеон 1898“ срещу 450 000 лв. Още 250 000 лв. от местния бюджет отиват за осветлението, което се оказва, че не отговаря на съвременните стандарти. Общинският съвет гласува и други 36 000 лева, този път за захранване на системата за лед и сняг, монтирана на покрива на „Колодрума“.

КОЙ ПОЛУЧАВА ВСИЧКИ ТЕЗИ ПАРИ?

Основната обществена поръчка е възложена на обединение „ГБС – Спортен комплекс Пловдив“ с договор от януари 2013 г. Това е единственият кандидат на търга. Консорциумът включва три дружества: „Главболгарстрой” АД – София, „ГБС – Пловдив” АД и „Водстрой 98” АД – София. И трите фирми са добре познати и са традиционни изпълнители на обществени поръчки. Първите две са на Симеон Пешов, а третата беше от орбитата на фалиралата КТБ и за нея банкерът в изгнание Цветан Василев твърди, че е под контрола на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Търгът е така направен, че да не се яви друг кандидат. С изискване например да е построил зала с разгърната застроена площ не по-малко от 37 000 кв. м, а и да е предназначена за над 10 вида спорт. Случайно или не, по това време ГБС беше построила „Арена Армеец“ в София. В подписания договор между община Пловдив и консорциума е записано, че „изпълнителят се задължава да не разпространява по какъвто и да е начин пред трети лица собствена или служебна информация по повод на изпълнението на договора, без изричното писмено съгласие на възложи-теля“. Забравете за прозрачност.

Година по-късно се оказва, че 24 млн. лв. не стигат. През януари 2015 г. е обявена нова обществена поръчка заради „непредвидени в основния инвестиционен проект строително-монтажни работи“. Няма повече обяснения. Поръчката отново отива при „ГБС – Пловдив“. Този път тя е на стойност 4 810 200 лева. Година след откриването на залата „ГБС – Пловдив“ получава още една поръчка – този път за 250 000 лева.

Компанията ГБС изпълнява и други обществени поръч-ки в Пловдив, преди да се заеме със залата. През 2013 г. фирмата строи детска градина за 4 млн. лв., лъчетерапевтичен комплекс към Комплексния онкологичен център за почти 11 млн. лв., доставя и оборудването на Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина срещу 2,5 млн. лв.

СЕМЕЙНИ ВРЪЗКИ

ГБС се ползва с авторитет не само в община Пловдив, но и в семейството на кмета Иван Тотев. Компанията е наета за разширението на притежавания от фамилията хотел „Империал“. Същата фирма строи и личната къща на кмета на ул. „Богомил“ в Пловдив. Инвестициите в хотела и къщата са направени малко повече от година преди фирмата да започне да печели редовни поръчки от общината.

Според данните на Службата по вписванията „ГБС – Пловдив” и фирма „Квалификация консулт”, чийто собственик е майката на кмета, подписват две договорни ипотеки през август и ноември 2011 г. Сумите са 717 000 и 307 000 лв. Заедно с ДДС задължението надхвърля 1 млн. лв. Тези пари фирмата на Роза Тотева дължи на ГБС за строеж на новото крило на хотелския комплекс. Иван Тотев твърди, че парите вече са изплатени.

Всички тези съвпадения излязоха на бял свят покрай последните кметски избори, когато конкурентите на Иван Тотев обвързаха многократното поскъпване на спортна та зала с близките му отношения с фирмата изпълнител. Кметът определи всичко това като политическа атака, но фактите остават неотречени.

И КАКВО ПОСЛЕ?

Всеки голям град би се гордял с нова и модерна спортна зала. В последните години София, Пловдив и Русе се сдобиха с такова съоръжение. В Бургас строителството продължава. Има някои разлики обаче. Община Русе предпочита публично-частното партньорство, намира частни инвеститори, които осигуряват две трети от парите за спортната зала. За управлението на залата в Русе е наета специализирана компания, която идва с бизнес стратегия и план за развитие и креативност. През 2015 г. „Булстрад Арена“ организира най-малко десет сериозни спортни и развлекателни събития за разлика от четирите в Пловдив, а през 2016 г. разликата вече е в пъти.

Община Пловдив не само не успява да намери „кръстник“ за „Колодрума“, който да помага с мениджмънт и финансиране по подобие на „Арена Армеец“ в София, „Булстрад Арена“ в Русе, „Арена – Асарел“ в Панагюрище, но и създава ново бюджетно общинско предприятие „Многофункционална спортна зала“ с 13 души щатен персонал, чиито заплати отново идват от данъкоплатците. А единствената в България колоездачна писта, която струва 3 млн. лева, почти не се използва. През септември 2016 г. велосипедистите от Колоездачната обиколка на България минават през Пловдив, спират пред залата, но не влизат в нея...

П.П. Също през септември 2016 г. Агенцията за държавна финансова инспекция започна проверка на зала „Колодрума“ след сигнал от народни представители от Патриотичния фронт.

Текстът е част от "Черна книга на правителственото разхищение в България", издадена от Фондация "Фридрих Науман". Цялото съдържание на книгата е достъпно тук.