2016 г. беше отвратителна за Европа – ужасът от атаките в Брюксел, Ница и Берлин, срамът „Кале“ и трусът „Брекзит“.

Тъжно е, но 2017 г. може да е същата.

Може и да не е. Ако 2016 г. ни научи на нещо, то е, че прогнозите и предсказанията са игра за наивници, така че има два сценария за следващата година.

Версията на Страшния съд е тази: още една смъртоносна, безразборна атака в началото на годината не вещае нищо хубаво за континент, който загуби 130 души в терористични актове през 2016 г. Това ще работи в полза на Герт Вилдерс, крайнодесния кандидат в парламентарните избори през март в Холандия, който ще спечели победа.

Почти месец по-късно – точно преди първия тур на президентските избори във Франция, които са на 23 април, президентът на Турция Реджеп Ердоган, който става все по-автократичен, накрая губи търпение.

В замяна на спирането на контрабандното преминаване на хора, на Турция ѝ бяха обещани 3 млрд. евро от Брюксел (за да ѝ помогнат да се справи с близо 3 млн. бежанци на нейна територия), безвизов режим за нейните граждани и напредък с членството в ЕС.

Но Европа е смутена от репресивния отговор на Ердоган на неуспешния опит за преврат и членовете на Европейския парламент настояха ЕС да замрази разговорите за присъединяването. Няма и споразумение за условията за безвизов режим за пътуванията на турците

Така че Ердоган може да реши, че сега е подходящото време да отвори границите си като пусне стотици хиляди отчаяни бежанци и мигранти да тръгнат към ЕС, ако пожелаят, което устройва мнозинството от тях – особено младите мъже.

Картини на този нов екзодус на мигрантско нещастие ще наводнят тв екраните на целия континент, докато Франция гласува и въпреки че социологическите изследвания дават преднина на нейния опонент консерватора Франсоа Фийон, Марин льо Пен от радикално десния, антиимигрантски настроен Национален фронт ще спечели шокираща победа на втория тур през май.

В бързи избори през юни италианското движение „Пет звезди“ ще завърши завземането на властта от анти естаблишмънт формации в три от шестте членки-основателки на ЕС. И до есента заради ескалиращата мигрантска криза и продължаващата терористична заплаха това ще се случи и в четвърта – тежко отслабена от продължаващия провал след смъртоносната атака на коледния базар в Берлин, Ангела Меркел губи федералните избори в Германия.

Следвайки примера на Доналд Тръмп, протекционистките правителства в Европа  нетърпеливо ще отхвърлят многостранните търговски споразумения и ще затворят границите си. В Холандия и във Франция, Вилдерс и Льо Пен ще тръгнат към бързи референдуми за Некзит и Фрекзит. Италия ще насрочи плебисцит за връщане към лирата.

Накрая с кредитори и длъжници, които са се хванали за гушите и злочест, затъващ и все по-дезинтегриран ЕС в риск или направо в колапс, Гърция ще каже отново: „Не можем да платим, няма да платим“, а Берлин и Брюксел ще отговорят: „Без повече спасителни планове“.

Разбира се, нищо от това, не е нужно да се случва.

Европейските полицейски и разузнавателни служби могат да продължат да осуетяват терористични заговори, а Ердоган в Турция може да заключи, че дългосрочните му интереси са да балансира, като не хвърля Европа в постоянна криза.

Континентът може би– както показа скорошната победа на лявоориентирания независим Александър ван дер Белен над крайнодесния Норберт Хофер на президентските избори в Австрия – е достигнал своя пик на популизъм.

Разтърсен от очевидния хаос след Брекзит и от дълбоко дестабилизиращото идване на власт на Тръмп, европейският избирател може да реши да се вгледа по-отблизо в това, което обещават  националистическите, крайнодесни партии и да избере вместо това сигурността.

В Холандия, Вилдерс е имал високи резултати в социологическите изследвания, но подкрепата за него ще се срути в дена на изборите. Дори и партията му да е с най-много места в парламента, не него ще му е трудно да има мнозинство и да състави правителство.

Във Франция – никой не мисли сериозно, че Льо Пен ще увеличи процентите си и Фийон - особено,  ако стане по-умерен по отношение на крайните си предложения за свободен пазар, може да докаже, че социологическите проучвания са прави и да постигне удобна победа.

Планираните електорални реформи в Италия трябва да въведат пропорционална избирателна система, което означава, че ще е невъзможно за отделна партия да състави правителство, а движението „Пет звезди“ досега е отказвало до вземе участие в каквато и да е форма на коалиция.

Меркел ще убеди германските избиратели, че тя е най-сигурният им избор, Гърция – както винаги се случва, някак ще продължи напред, а ЕС най-накрая ще трябва да започне да работи по зараждащото се разбиране, че ако иска да оцелее, трябва да предложи конкретни отговори на нуждите и страховете на своите граждани.

Всичко това включва много „ако“, „може би“, „би могло“. Вятър на промяна, пълен с тревожност, негодувание, срещу традиционната политика, духа из цяла Европа. Ще е странно, ако не вземе още някои жертви на естаблишмънта.

Джон Хенли е кореспондентът по европейски въпроси на "Гардиън". Коментарът му е публикуван в "Гардиън" под заглавие What's in store for Europe in 2017? A look at possible scenarios