Ако не си стегнем системата за гражданска сигурност ("гражданска" тук е в смисъла, в който се говори за гражданска защита) нормативно и материално, като инвестиции и кадрово укрепване на значителна част от критичната инфраструктура и извънредните ситуации, първите реагиращи и ранното сигнализиране и превенцията, действията при кризи и ликвидирането на последиците от тях, ние ще продължим да се скапваме като държава, да изпадаме в потрес и безпомощност всяка пролет от наводнения, всяко лято от пожари, всяка есен от дъждове и всяка зима от снегове.  Превърнали сме се в страна, която е изненадвана и тласкана в управленски, транспортен, процедурен и психологически хаос при всяка, дори най-малката, най-незначителната аномалия, с каквато е изпълнен редовият, нормалният живот.

В обществото се налага психологията на страхливостта, паниката, пасивността и песимистичното предчувствие на нередността и отклонението от нормата като непреодолима беда. Една от причините за това е безсилието на което и да е управление през последните години да се държи адекватно в мъничко по-сложна ситуация.

Друга от причините е разгонването с чистки, партийни назначения, кариеризъм и от съображения за грешно разбрани икономии на почти всички специалисти, експерти, кадърни хора и професионалисти от цялата система за гражданска сигурност. 

Трета причина е разсоциализирането на обществото ни, всеобщото недоверие във властта и неверие в нейните способности да се справя с каквито и да е изискващи управленски капацитет проблеми. И четвъртата причина е, че (точно както е по наука и по-точно както е описано от науката) извънредната ситуация освен всичко друго е и речеви акт, т.е. тя може да бъде разказана, "продадена" от властта на обществото като извънредна.

Властта прави това от една страна, защото когато една ситуация е извънредна, обществото по-лесно ще й влезе в положението - ами извънредна е ситуацията, какво да се прави, ето, властта колко много направи, какви усилия положи, как отиде на място, как пи кафе на крак насред бедата, как не спа повече от няколко часа през нощта, как опита всичко възможно и т.н, и т.н  От друга страна, на властта разказът за, видите ли, извънредността на ситуацията, й е нужен, защото когато ситуацията е извънредна, обществото много по-лесно може да се съгласи да даде извънредни правомощия на властта - че кога ако не в извънредна ситуация да й се дадат извънредни правомощия?!

А като получи тези извънредни правомощия, властта може да ги инвестира не в справянето с извънредната ситуация, а за свои си, користни, егоистични, властови цели - да си вдигне рейтинга, да си укрепи властта, да натика опозицията в миша дупка и да я обяви за деструктивна и дори опасна, да отклони вниманието от собствените си допуснати слабости, от собственото си безхаберие преди извънредната ситуация, от собствената си неподготвеност, от собствената си неспособност и дори непригодност да управлява кризи и при кризи...

Всъщност, можем при всяка по-така ситуация, да обявяваме ваканция за държавата - наводнителна, пожарна, дъждовна, снежна, заради сушата, поради поледицата, слънчева, лунна, грипна и управленска...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията