Широко разпространено бе мнението, че когато Доналд Тръмп стане президент, начинът му на общуване с народа ще се промени. Той ще започне първо да мисли, а после да приказва. И ако не може да накара себе си да го направи, по-мъдрите му помощници (или зет му) ще следят всяко устройство, използвано за мълниеносно публикуваните изказвания, да бъде блокирано.

Но това не се сбъдна, както и повечето прогнози за Тръмп. Докато на Джордж Буш-младши - вероятно първия американски политик, седнал на презиентския стол в епохата на мобилните телефони, му бе недвусмислено казано да зареже тази работа, както и навика да изпраща имейли, на Тръмп това или така и не е било препоръчано, или той се е отнесъл към предупрежденията със същото пренебрежение, с което се отнася към много други неща. Той продължи да публикува туитове и неуместни реплики, като си спечели почти вселенско неодобрение от страна на политическите и особено на дипломатическите институции, които смятат такива невнимателни коментари на първо място за неразумни във висша степен, а на второ - за просто нетактични.

"Ще повярвате ли? Администрацията на Обама се е съгласила да приеме хиляди нелегални имигранти от Австралия. Защо? Ще проуча тази тъпа сделка!"

Това е спорно и рисковано. Тръмп не е физическо лице, ако изобщо някога е бил, а думите на президента преди винаги са имали тежест дори ако са били произнасяни само на рабираем от специалистите език. Наистина ли е толкова лошо да казваш това, което мислиш, и да мислиш това, което казваш? Може ли да бъде предимство непосредственото общуване не само с вашите сънародници, но и с целия свят?

Литовската президентка Далия Грибаускайте - самата тя не използва социалните мрежи - може би бе лекомислена, когато отхвърли предложението на Тереза Мей да стане "мост" между ЕС и новия президент на САЩ, като заяви:

"Не смятам, че такъв мост е необходим. С американците си общуваме в туитър."

Не може да се каже, че тя не е права.

Може да се спори за твърдението, че в днешната епоха на мигновената комуникация, когато всеки е свободен да "лайква" нещо или не, повечето политици нещо са пропуснали. Тяхното желание да задълбават в туитосферата по-дълбоко от всекидневните дежурни въпроси вероятно спаси страните им от ненужни проблеми. Но не излиза ли тази откъснатост от реалния свят извън пределите на разумното?

Самата дипломация може само да спечели от по-праволинейно общуване. Резките думи, които си размениха Тръмп и австралийският премиер Малкълм Търнбул при първия си кратък телефонен разговор, напълно биха могли да предотвратят по-нататъшно неразбирателство. Спестено бе време, ако не и избухване.

Шведската вицепремиерка Изабела Льовин публикува снимка в обкръжението на жени, докато подписва закона за климатичните промени.

Въпреки цялата критика степента на влиянието на ефекта "Тръмп" върху международната обмяна на мнения се вижда още сега. Ние наблюдаваме нов етап на незабавността и праволинейността, характерни преди за Найджъл Фараж (лидера на евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство - б.р.). На световната сцена внезапно изникнаха използвани от социалните мрежи метафори най-малкото със снимката на шведската вицепремиерка в обкръжението на 7 колежки по време на подписването на законопроекта за климатичните промени. Така тя вероятно се изсмя на снимката на Тръмп в обкръжението на 7 мъже, докато подписваше политиката за репродуктивни права, приета в Мексико.

Някои от дискусиите в ЕС за "Брекзит" също някога ще бъдат наречени "свободни и откровени". Законопроектът, даващ на британското правителство правото да се позовава на член 50, се състои само от 137 думи. Защо да хабим думи за законодателни актове или още нещо?

Можем да станем свидетели на края на главозамайването. То и последвалото го деградиране на езика станаха главни причини за недоверието на хората към политиците. На тях не им харесва, че политиците използват думи в ситуации, при които обикновеният човек няма да ги използва. Вероятно именно заради това безразсъдство Тръмп връща езика, политиката и народа на едно равнище, като открива възможности за такава откровеност при разговорите на общественото поприще, която би била по-малко рискована и груба, но също толкова пряма като собствения му маниер на общуване.

-------

* Авторката е след най-добрите британски специалисти по Русия, ЕС и САЩ. Работила е като кореспондент почти в целия свят, включително в Париж, Москва и Вашингтон. Статията й е публикувана във в. „Гардиън“. Прикачените туитове са от оригиналната публикация.