Утре, 22 февруари, е финалът на обществената поръчка за машини за предстоящия предсрочен вот на 26 март. Почти сигурно Централната избирателна комисия ще обяви - няма откъде да наемем машини, машинно гласуване няма да има.

Това не е новина от самото начало, апропо. Но чия е вината за проблема вече няма значение - едната институция (Народното събрание) вече е в оставка, а другата (ЦИК) - никога няма да подаде такава. Не и заради това.

Всички десни партии - а те станаха много напоследък - вдигнаха врява, когато ЦИК се опита да "замете" членовете на Изборния кодекс, които ги задължават да проведат машинно гласуване във всяка една от над 12-те хиляди секции в страната и извън нея. На принципно ниво - правилно, законите трябва да се спазват.

Но е напълно неразбираемо защо сили, които уж са реформаторски, уж са модерни, уж са в крак с европейското, продължават да ни пробутват фалшива електронна панацея за изборите. 

Заедно с машинното гласуване е заложено с неясно бъдеще и електронно дистанционното, чиито първи тестове трябва да почнат след 1 януари 2018 г. Още един казус с изборната ни система - мажоритарното гласуване - пък ще е въпрос №1 пред новия парламент.

По някаква причина от години се внушава на българите, че проблемът на демокрацията ни се решава с куп промени в изборната ни система.

Аргументът е подкрепен от стотиците сигнали за купуване на гласове, редовните предизборни шашми, афери, и очевидни проблеми, като предполагаемите над 1 милион "мъртви души" в списъците. Безконтролен явно е и проблемът с партийните номинации за членовете на СИК и РИК, вместо професионални назначения по ясни критерии.

Но основата на изборната ни система - пропорционален вот с хартиена бюлетина - е напълно адекватна спрямо световните стандарти.

Всяка година британските анализатори от Economist Intelligence Unit Limited публикуват "Индекс на демокрацията", включващ 167 държави. Тези с най-висока оценка по отношение на основните граждански и изборни права, честния изборен процес, независимостта на властите и свободата на медиите се определят като "пълноценни демокрации". За 2016 г това бяха 19 държави, от които повечето са европейски държави, членки на ЕС.

В нито една от тях не се ползва нито пълно машинно, нито пълно електронно дистанционно гласуване.

В множество от тях и двата вида вот са тествани и отхвърлени. Причината - недостатъчна сигурност. Такъв е случаят с машинното гласуване във Финландия, Ирландия, Холандия, Норвегия, Великобритания, Германия. 

Частично електронно дистанционно гласуване има в 2 от 19-те топ демокрации - в Швейцария и Франция, където и в двата случая е само за вот от чужбина.

Защо тогава модерни активисти и политици ни пробутват тези методи?

Защото според тях това е начин за "мек" образователен ценз. Тази теза потвърдиха наскоро Петър Москов от Реформаторския блок и Петър Славов и Мартин Димитров от "Нова република".

Как точно машинното и електронното дистанционно гласуване може да ограничат гласа на необразованите? Бюлетината на големия правоъгълен тъчскрийн е дори по-ясна, отколкото хартиената. Редовен довод е, че тези методи значително намаляват невалидните бюлетини.

Решението, родено в ума на незнаен технократ, се оказва много просто - всеки път, щом някой гласува, списъкът на партиите и коалициите щял да се пренарежда на случаен принцип. Няма да има числа пред името на всяка формация. Така човек трябва да може да чете поне малко, за да намери своя избор.

Едно нещо важи не само за първите 19 държави по-горе, но и за следващите десетки - в нито една от тях няма никаква форма на "образователен ценз". Или какъвто и да е ценз. Универсалното право на глас е основа на демокрацията.

Решението на проблема с необразования избирател е да образоваме избирателя, не да ограничим правото му на глас.

Това, което отделя гореспоменатите 19 държави от останалите, не е изборната система - някои от тях са изключително близки до нашата, други пък са пълна противоположност, дали по оста мажоритарно-пропорционално, или по друга. Нито пък е системата за подаване на глас, както вече уточнихме. Разликата е в липсата на "мъртви души". Разликата е в коректното броене. Разликата е в политическата култура на гласоподавателя. И това не се оправя с изборни промени, машини, или образователен ценз, а с образование.

Така че фактът, че няма да има машини, не е повод за драми. Машините нямат значение - с тях или без тях, изборите ни са осакатени.