С назначаването за съветник по националната сигурност на генерал-лейтенант Хърбърт Реймънд Макмастър, известен най-вече с инициалите си Ейч Ар, американският президент Доналд Тръмп запълни най-после празнината, която се отвори заради оставката на Майкъл Флин, пише Би Би Си.

Флин - също генерал, бе принуден да сдаде поста си, след като бе уличен в прекалено близки контакти с Русия.

54-годишният Макмастър се отнася към Москва доста по-неблагосклонно от предшественика си, който дори ходи там по повод 10-ата годишнина от създаването на телевизия RT и седна на една маса с Владимир Путин. Новият съветник е известен като привърженик на твърдата линия срещу Русия и не таи никакви илюзии по повод заплахата, която представлява Путин. След руското нахлуване в Украйна Макмастър изготви подробно изследване за това как армията на САЩ трябва да се модернизира, за да не изостане от руските нововъведения.

Мнозина очакват от него скептично отношение към Русия, тъй като той я счита за съмнителен партньор и сериозна заплаха за американската национална сигурност.

Ейч Ар Макмастър спада към категорията военни интелектуалци подобно на Дейвид Петреъс, под чието командване е служил в Афганистан. Той защитава в Университета на Северна Каролина докторат по история, който след това преработва в книга за войната във Виетнам. Има навика често да цитира Тукидид и Карл фон Клаузевиц.

Генералът е заклет противник на свиването на разходите за отбрана и винаги има свое собствено мнение по всеки въпрос. Той не се страхува да го изказва на глас. Мнозина смятат, че по тази причина на два пъти е било отлагано повишаването му в звание бригаден генерал.

Макмастър познава войната и в двете и разновидности - класическата и партизанската. При това от личен опит.

През февруари 1991 г., в началото на операция "Пустинна буря" за освобождаването на Кувейт от Ирак, 28-годишният тогава Макмастър е капитан и командва танкова рота. При изпълнение на разузнавателна задача тя се натъква на многобройни иракски войски. Битката обаче трае само 23 минути. Ротата на Макмастър унищожава 28 вражески танка, 16 бронетранспортьора и над 30 камиона. За този бой младият офицер е удостоен с ордена "Сребърна звезда".

Днес юнкерите от американската армия правят разбор на тази битка като класически пример за неядрени бойни действия с висока интензивност.

През 2005 г. Макмастър се сблъсква с партизанската война, отново в Ирак. Тя се води срещу американците от "Ал Кайда". Ислямистката групировка се оказва доста по-костелив орех от армията на Саддам Хюсеин.

Макмастър е вече полковник и командва първото успешно масирано настъпление срещу "Ал Кайда" в град Тал Афар м Западен Ирак. Вместо да изтегли полка си от града, както го изисква тогавашната доктрина, той разполага там 29 опорни пункта. Полкът му живее сред населението на Тал Афар и се съюзява с племенните старейшини. Така подразделението и племената заедно бранят жителите от "Ал Кайда", която дотогава действа необезпокоявано в района. Местните хора постепенно започват да вярват на американците и да им предоставят информация за терористите.

Кампанията на Макмастър в Тал Афар също се изучава днес в американските военни академии като образец за успешна антитерористична тактика в Ирак. Тя е използвана през 2007 г. от администрацията на Джордж Буш-младши за увеличаване на американските войски в арабската страна и накланяне на везните в полза на САЩ.

И все пак любимата тематика на Макмастър е руската. Той смята, че Русия се опитва да разруши реда, създаден в Европа след края на Студената война, и да установи нов ред.

Според него заключителен етап на периода след Студената война е нахлуването на Русия в Украйна и анексирането на Крим. Това не може да бъде наречено нов опит за руска агресия, смята новият съветник по националната сигурност. Достатъчно е да се припомнят руските компютърни DDoS срещу Прибалтика през 2007 г. и нахлуването в Грузия година по-късно.

Не е толкова важно да се разбере моделът на поведение на врага, колкото да бъде предвидена промяната в поведението и да бъдат взети мерки за своевременното отстраняване на тези заплахи, смята Макмастър и отново дава като пример Русия. Още през 2009 г. било ясно, че Кремъл е променил геополитическото си поведение и изпробва колко е стабилна сигурността в периферията на американското влияние. Стратегическият отговор на САЩ обаче бил ускореното намаляване на контингента в Европа.

В крайна сметка САЩ се "събудили" едва след руското нахлуване в Украйна и анексирането на Крим. При това кампанията не струвала нищо на Москва. Отгоре на всичко тя се опитва да представи реакцията на Америка и нейните съюзници като ескалиране на насилието.

При такава ситуация трябва да се изполва подходът на възпиране, чрез убеждаване на врага, че поставените от него цели не могат да бъдат постигнати с разумни загуби, изтъква Ейч Ар Макмастър. С други думи, срещу конфликтите е необходимо да се действа превантивно, а не да се заплашва с наказание, след като те са започнали. И в такива случаи не работи традиционният подход за "балансиране отдалеч", когато великата сила помага за установяването на приятелски режим в съответната страна и си отива, като се връща само в случай на мащабен конфликт.

Макмастър твърди, че сега Русия използва старателно разработена стратегия и американските военни я изучават. В нея влизат най-вече използването на кадрови военни за прикриване на участниците в нетрадиционни бойни действия, а също така разпространяването на теории на конспирацията за дезориентиране на съюзниците на САЩ.

През април 2016 г. изданието "Политико" писа, че Макмастър ръководи правителствена комисия, разработваща мерки за противодействие на руската заплаха. Работата на генерала и неговите подчинени е най-същественото преосмисляне на бъдещето на американската армия. Това изтъкна преди близо година ген. Уесли Кларк - бивш върховен главнокомандващ силите на НАТО. И допълва, че на проблемните въпроси, за които говори Макмастър, не е било обръщано внимание близо четвърт век.