Както е известно, в отиващото си вече 42-ро НС най-голямото богатство е кворумът. Той винаги е бил важен, във всяко НС, но в последната една година стана едва ли не въпрос на националната сигурност.

В две трети от пленарните заседания през последната година ГЕРБ показно не се регистрираше сутрин с цел да го играе опозиция и  да се види, че парламентът няма как да работи без присъствието на "Атака". Тази показност обаче няма как да скрие факта, че в много случи присъствията и отсъствията на герберите от залата бяха в услуга на управляващото мнозинство. Последният такъв случай бе изборът на новия еко-министър Станислав Анастасов. Герберите изобщо не участваха в гласуването, като по този начин улесниха избора.

Да речем, че в този казус може да се намери някакво обяснение. Като например, че дните на правителството са преброени и няма защо опозицията да се заяжда на дребно. Не така беше обаче в началото на мандата, когато предстоеше изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Случайно или не тогава герберите също напуснаха залата като един вид демонстрация на отвращение. Тази демонстрация обаче улесни изборът на Пеевски. Няма как да не направи впечатление и факта, че Бойко Борисов до ден-днешен се изказва много предпазливо по отношение на младия успял човек на България.

При дебатите по новия Изборен кодекс герберите също не бяха в залата. И въпреки всички техни критики от трибуната в крайна сметка с отсъствието си те улесниха максимално управляващите при приемането на кодекса. Включително при гласуването на онзи текст, с който преференциалното гласуване на парламентарни и местни избори до голяма степен бе обезмислено, след като се прие, че бюлетините с неотбелязани преференции ще се броят като предпочитание за водача на листата.

Борисов не спира да сипе огън и жупел срещу управляващите за това, че в последните дни от мандата си избраха членове на Сметната палата. Само че за този избор кворумът също бе осигурен от ГЕРБ. Провалянето на заседанието, на което трябваше да се дебатира референдумът за изборното законодателство, също се пише на сметката на герберите. Вярно, след няколко дни то все пак се проведе. Тогава обаче вече всичко бе съгласувано с ДПС и разчетено така, че да няма референдум.

Няма как да не се забележи и това, че повечето услуги от такова естество  касаеха най-вече интересите на ДПС - било кадрови назначения, било законодателни инициативи. Прочутото кърджалийско кафе само по себе си бе чудесен пример за диалог. Проблемът бе не в него, а в случилото се в парламента няколко дни след изпиването му от Борисов и Лютви Местан. Тогава ДПС подкрепи ГЕРБ в искането им да имат зам.-шеф на ЦИК, а ГЕРБ подкрепи ДПС в настояването им да имат още един член на ЦИК. Няма как да не си припомним, че докато ГЕРБ бе на власт, обръчите на Ахмед Доган си останаха непокътнати. А медиите, които се свързат с името на Делян Пеевски, венцехвалеха Борисов от сутрин до вечер.

Чок олду, Борисов ефенди! Всяка лъжа и манипулация е до време! Вярно, на последните избори ГЕРБ бе първа сила, но бе загубила голяма част от влиянието си. И няма как да се твърди, че за последната година то се е възстановило обратно. Прегръдката на ДПС е задушила не една партия и Борисов - поне на думи - твърди, че знае това.