"Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната. Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим", заяви бившият министър на финансите и ръководител на работната група за въвеждане на Валутния борд у нас през юли 1997 г. Красимир Ангарски пред БНР. 

По думите му ограниченията на Валутния борд са болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж, на вътрешен продукт и ниски доходи. Според него най-важният ефект от продължаването на борда е това, че националната банка не може да рефинансира банките в страната.

"Валутният борд изигра своята икономическа роля. Сега съществено предимство е ако минем веднага в еврозоната и приемем еврото. То донякъде е въведено у нас, тъй като нямаме ортодоксален валутен борд и много от сделките са в евро. Фиксираният курс не е мръднал и дали ще плащаш в лева или евро е едно и също. Бизнесът и всички, които търгуват в евро, когато преминават през курса, плащат такси, които просто е излишно да се плащат", обясни Ангарски.

Преди ден пред БНР за раздяла с борда заговори и бившият премиер Иван Костов. Той също обвърза процеса с присъединяването към еврозоната.

Ангарски каза още, че темата се повдига при новите правителства, но решението се взима трудно, въпреки че страната ни изпълнява всички изисквания на Маастрихтските критерии за финансите и би трябвало да можем бързо да влезем в еврозоната.

"Голямо предизвикателство е, че ако страната ни излезе от Валутния борд без да се присъедини към еврозоната, е възможно валутният курс да се промени и спестяванията на хората да се обезценят.", предупреди за риска бившият финансов министър.