Затворете очи и си представете, че сте в НДК. Но не в някоя зала на вдъхновяващ симфоничен концерт или на приятен разговор за литература в „Перото“ – представете си, че сте из кулоарите на сградата. Какво виждате? Мрачни безкрайни коридори като без изход, указателни табели, които само те объркват, стегнатата атмосфера на отдавна отишло си време? Скоро няма да е така.

Догодина по това време България ще е в разгара на председателството си на Съвета на Европейския съюз, а НДК ще е основен домакин на събитията. Хиляди дипломати, чиновници, журналисти и гости ще сноват по коридорите, а, поне ако се следва първоначалният план, Дворецът ще е коренно различно място – светъл, приветлив и подреден. Поне едно нещо обаче ще остане със сигурност. Изкуството. Знаете ли колко много стенописи, пана и скулптури изпълват Националния дворец на културата?

На първо четене излизат, разбира се, пластиката на челно място на фасадата, или статуята в централното фоайе, или пък задната част на зала 1. Всъщност творбите са десетки – някои доста добре „скрити“ от погледа на случайния минувач.

В момента те биват реставрирани, така че когато от началото на 2018-а сърцето на Европа се пренесе в центъра на София, ще се озове в сграда, която съвсем спокойно би могла да е автентичният Музей на социалистическото изкуство, но в добрия смисъл – онзи, който излага естетиката, а не пропагандата.

Сред художниците, преобразили НДК, са имена като Дечко Узунов, Георги Чапкънов-Чапа, Ангел Станчев, Емил Попов, Андрей Николов, Мара Йосифова, Светлин Русев и много други.

Предлагаме ви някои от най-интересните творби, които може би (не) сте засичали в НДК.

„Слънцето“, Георги Чапкънов – Чапа. Пластика. Разположена над централния вход на НДК

„Възраждане“, Димитър Бойков, скулптура, Централно фоайе

„Завесата“, Димо Заимов, инсталация от медни дискове, зад сцената на зала 1

„Лъв“, Андрей Николов. Гипсовият оригинал на творбата „Лъв” от Паметника на незнайния войн в София се намира при южния вход на НДК.

„Пламъците“, Михаил Бенчев, метална пластика, Централно фоайе

„Дървото на живота“, Кънчо Цанев, дърворезба, източно фоайе на етаж 6

„Възхвала на българската култура“, Дечко Узунов, стенопис, зала 9

„Полюси“, Стоян Илиев, стенопис, трети етаж на НДК

„1300 години България“, Марин Върбанов, гоблен, при входа на Зала 2 – Театър „Азарян“

„България – земя на древни култури“, Ангел Станчев и Емил Попов, пластика, Западно фоайе

„Любовта на слънцето“, Антон Дончев, фоайето при Вход А5

„Родопска песен“, Димитър Киров, мозайка, фоайето пред Зала 2

„България“, Светлин Русев, стенопис, зала 6

„Самодива“, Кънчо Цанев, дърворезба, източното фоайе на етаж 6

„Птици“, Мара Йосифова, стенен килим, Заседателна зала на НДК, етаж 4

„Генезис“, Павел Койчев, пластика, фоайето пред зала 8

„Човекът и мирът“, Йоан Левиев, стенопис, зала 8

"Площад Славейков"