"Нейната изповед" показа в Деня на жената – 8 март, кино "Люмиер". Документалният филм  на Иван Ничев е разказ за невероятната съдба на една българка, Костадинка Кунева – жена, превърнала се в символ на борбата за справедливост не в родината си, а в Гърция. На премиерата присъстваха създателите на филма, както и неговата главна героиня.

Родена в Силистра, завършила история във Великотърновския университет, в средата на 90-те Костадинка се оказва самотна майка с дете, на което трябва да бъде направена животоспасяваща сърдечна операция, каквато не се прави у нас. За да спаси детето си, тя заминава за Гърция, където започва работа – първо в голям супермаркет-базар, по-късно като чистачка в метрото. Междувременно ходи и на курсове по гръцки език.

След като се сблъсква с поредица от несправедливости – удължено работно време, незаплатен труд, подписани с измама договори… Костадинка започва да търси синдикатите, за да разбере с какви права разполагат тя и колежките й – повечето чужденки. Отнема й близо година да ги открие и да започне борба срещу многобройните нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите. Две години събира доказателства за злоупотребите на големи фирмите за почистване.

Междувременно българката става секретар на Профсъюза на чистачите и домашните работници… Започва да разпространява листовки сред колежките си, в които ги уведомява за правата им – но започва да получава и заплашителни обаждания. Усеща, че я следят, но предполага, че просто се опитват да я сплашат. До фаталната декемврийска вечер на 2008-а, когато на път за вкъщи след работа около полунощ е нападната от двама мъже и е залята с киселина.

Засегнати са очите и лицето й, хранопровода, едната ръка, част от гърба… Костадинка дълго е в кома, а последствията от покушението остават и след 38-те операции. Губи зрението на едното си око, а с другото вижда слабо. И до днес може да спи само седнала, защото вече няма клапан на стомаха. Дотук историята на Костадинка Кунева е ужасяваща, но не особено изненадваща – вече има подобни истории, макар и не със синдикалисти и в България. Но за продължението – не е сигурно.

Историята за бруталното нападение над българката, която се бори за правата на работничките в Гърция, бързо се разчува – и то още преди да я подемат медиите. Според гръцка журналистка, участваща във филма, тяхното включване дори измества истинския проблем:

"Вестниците акцентираха върху това, че жертвата е бедна имигрантка и превърнаха историята й в мелодрама, като я лишиха от политическия й заряд".

Но още преди събуждането на пресата, докато Костадинка лежи в кома, пред болницата всеки ден започват да се трупат хора – жени, мъже, нейни колежи и най-обикновени гърци, потресени и възмутени от случилото се с една имигрантка. Те скандират: "Костадинка, ти не си сама!" – а мотоциклетисти събират помежду си пари и ги носят на майка й в една каска. Те са само първите.

Скоро в събирането на средства за скъпото лечение се включват хиляди, а из цяла Гърция по стени и фасади се появяват надписи:

"Костадинка, ти не си сама!".

През януари банери със същия надпис носят хиляди демонстранти в Атина, които полицията разпръсква със сълзотворен газ. Непрекъснато пристигат писма в знак на подкрепа не само от Гърция, но и от Англия, Франция… Има и театрално представление по нейния случай. Вълната от солидарност е като цунами.

Два месеца след атентата, от политическата партия "Сириза" предлагат на Костадинка Кунева да се кандидатира за евродепутат. Първия път тя отказва. Съгласява се за следващите избори и от май 2014 г. е депутат в Европарламента. Едва ли в Брюксел има човек, запознат по-добре от нея с проблемите на най-нископлатените работници, повечето от тях имигранти в страните от Европейския съюз – и направил повече за защита правата им.

Филмът "Нейната изповед" разказва тази лична и политическа история чрез монолози на самата Костадинка, на майка й, приятелки, колежки, лекари, сестри, журналисти… българи и гърци, членове на Европарламента. Най-силният момент не е политически. Костадинка си спомня за най-тежките си дни в болницата – тогава не вярвала, че ще оцелее, и планирала на кого да остави детето си, защото майка й вече е много възрастна. Но това не бил единственият й страх:

"Имах вътрешното притеснение, че понеже е момче, синът ми ще мисли за отмъщение и ще таи омраза към тези, които ми сториха това. Не исках да расте с омраза".

Твърди, че отдавна е простила на нападателите си, които полицията не успява да открие. Изпитва към тях само съжаление – и се чуди как ли се чувстват майките им, ако знаят какво са направили синовете им.

Историята, разказана основно през погледа на главната героиня, провокира и вдъхновява с чисто човешките и универсални послания като волята за живот, победата на емпатията пред агресията и силата да отстояваш правото си, въпреки всичко.

След прожекцията на сцената излязоха създателите на "Нейната изповед" – режисьорът Иван Ничев, сценаристите Татяна Гранитова и Юрий Дачев, композиторите Стефан Димитров и Пламен Велинов… Накрая към екипа се присъедини и Костадинка Кунева, която благодари на Иван Ничев, че с този филм й дава възможността отново изживее всичко, особено радостта от огромната солидарност, проявена от гърците.

Площад Славейков