"След "Брекзит" и изборите в САЩ холандците казаха "стоп" на криворазбрания популизъм", заяви след победата на изборите холандският премиер Марк Рюте..

Неговата дясноцентристка Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) печели най-много гласове за 150-членната долна камара.

Дойде "пролетта на истинския патриотизъм", допълни Рюте, приветстват от хиляди привърженици.

Второ място изненадващо делят крайно дясната Партия за свободата (ПЗС) на Геерт Вилдерс и още две партии. Това сочат първоначалните резултати. Официалните резултати ще бъдат обявени едва след седмица.

Марк Рюте призова преди вота да бъде спрян национализмът.

НПСД печели 33 места при преброяването на 90 на сто от бюлетините, предаде Би Би Си. А партията на Вилдерс – най-вероятно само 20. Почти колкото нея – поне според първоначалните резултати - ще имат също Християндемократическият призив (ХДП) и либерално-прогресивната партия "Демократи 66" (Д66) - по 19.

Вилдерс (в средата) се яви в избирателния си участък, обкръжен от охраната си.

Исторически успех постигна партията "Зелени-леви". Тя ще има 14 представители.

Това означава, че партията на Марк Рюте може да направи коалиция с Д66, ХДП и "Зелени-леви". Те ще съберат мнозинство, за което са необходими минимум 76 депутати.

В коалицията може да бъде включен и досегашният партньор на НПСД - лявоцентристката Партия на труда (ПТ). Тя обаче претърпя днес най-големия провал в историята си и изгуби цели 29 места. И вместо 38 депутати, както досега, вече ще има едва 9.

Избирателната активност бе доста висока - 80 на сто. При последния вот през 2012 г. активността бе едва 65 процента.

"Холандците са шампиони. Поздравления", написа в туитър шефът на политическия екип на Ангела Меркел. "Чиста победа срещу крайния екстремизъм", така определи победата на Рюте френският президент Франсоа Оланд.

Много хора гласуваха чак вечерта, тъй като денят бе работен. Някои пуснаха бюлетините в избирателни секции "драйв ин", където може да се влезе с кола. Секции имаше дори във вятърни мелници.

Холанци гласуват в "драйв ин" участък.

Долната камара на холандския парламент, която жителите на страната избираха днес, е 150-членна. Това означава, че за формирането на правителство е необходимо мнозинство от 76 гласа. Никога една партия не го е постигнала сама и в продължение на повече от един век Холандия е била управлявана от коалиции.

Парламентът се избира по пропорционална система в един общонационален избирателен район. Така всяка партия, спечелила 0,67 на сто от националния вот, си гарантира едно депутатско място.

Теоретично най-голямата партия може да не получи шанса да се опита да състави правителство. Според холандската система новият парламент назначава "информатор" - обикновено висш политик, за да проучи евентуални коалиции. Никой обаче няма намерение да прави коалиция с Вилдерс, който иска да затвори ислямските училища в страната, а завчера призова всички турци в страната да се махат.

Много хора в Холандия гласуваха чак вечерта, тъй като денят бе работен.

"Нацисткият" скандал с Турция

Изборите протекоха на фона на скандала между Холандия и Турция, придобил гражданственост като "нацистки".

Всичко започна на 11 март. Тогава холандското правителство не позволи на турския външен министър Мевлют Чаушоглу да пристигне със самолет в Ротердам. По-късно властите в Ниската земя не пуснаха министърката на семейството и социалната политика Фатма Кая да влезе в консулството на страната си в пристанищния град. Кая бе ескортирана обратно до Германия, откъдето бе дошла с кола.

В резултат турците в Ротердам излязоха на протест и се стигна до безредици. Полицията ги разгони с кучета и водни струи.

В отговор турският президент Реджеп Ердоган засипа Холандия с обиди. Първо той обвини властите, че действат като "фашисти" и "нацистки остатъци". Вчера той обвини страната, че нейни умиротворители са допуснали избиването на 8000 мюсюлмани в босненския град Сребреница през 1995 г.

Заради "нацисткия скандал" Турция прекрати дипломатическите контакти на високо ниво с Холандия. Анкара временно забрани на холандския посланик, който в момента е в отпуск, да се завръща в страната.

Ключов вот

Днешните избори в Холандия са първите от предстоящата серия ключови вотове в Европа. Според много анализатори тази серия ще определи бъдещето на Стария континент.

Във Франция през април ще избират президент, а през юни - парламент. Очаква се силно представяне на крайно десния Национален фронт.

По-късно следват парламентарни избори в Германия. Не е изключено тази година да има и извънредни парламентарния избори в Италия.

Мнозина се опасяват, че Русия ще се опита да се намеси в изборите в тези страни, за да помогне на власт да дойдат антиевропейски политици.

Властите в Холандия дори решиха бюлетините днешните избори да не бъдат броени с машини, а ръчно. Правителството смята, че по този начин изборният процес ще бъде защитен от намеса от чужбина, включително от Русия.