Седмицата, в края на която ще избираме нов парламент, започна революционно. Известният творец Кристо скандализира патрЕотите с изказването си, че е напуснал тъпата България. А лидерът на БСП Корнелия Нинова калкулира публично загубите, които сме понесли от демокрацията.

Какво точно е казал Кристо, дали точно тази дума е използвал наистина, е може би интересно от езикова гледна точка. Но е доста маловажен спор по същество. Защото България, която е напуснал Кристо, определено е била тъпа. Дори думата е много мека.

Как да наречем държава, управлявана от Вълко Червенков - символ на жестокост към всякакво инакомислие, дори от страна на правоверни иначе комунисти? Как да наречем държава, в която се създават лагери за политически затворници по образец на съветския ГУЛАГ? Как да наречем държава, чийто лидер е толкова лоялен на Сталин, че го имитира дори с личното си поведение и външния си вид?

На пленума на БКП през април 1956 г., който преди 1989 г. бе наричан исторически, Червенков си отива. Престава ли България обаче да бъде тъпа? Не, разбира се. Единствената разлика е, че Тодор Живков успява да спечели съревнованието с Червенков за любовта на Москва.

Кристо обаче не е имал "щастието" да живее в Живкова България, така че това е друг разговор.

Все пак една вметка за управлението на Живков. През 1962 г. Червенков е изключен от БКП за минали прегрешения. Членството му и всички привилегии, свързани с него обаче, са възстановени през 1969 г., веднага след потушаването на Пражката пролет заради продължаващата му лоялност към партийната линия. Събитията в Прага през 1968 г. са породили много надежди за "социализъм с човешко лице", включително и в България. Както се вижда обаче резултатът от тях е точно обратният - реабилитация на лидерите от Сталинско време, заклеймени преди това от собствените им съпартийци.

Една от първите изяви на Нинова като новоизбран лидер на БСП бе да се поклони на паметника на същия този Живков в родния му Правец. Когато през 1989 г. демокрацията избухна, очакванията бяха тя да ни отнеме БКП с всичките му производни. Те обаче съществуват и до днес - в бизнеса, а и в политиката. Потомци на съратници на Червенков и Живков ни дебнат отвсякъде, спасение от тях засега няма. При това техният постоянен адрес не е само и единствено на "Позитано" 20.

България на Червенков и Живков определено е била тъпа. Мнозина са щели да последват Кристо и да я напуснат, ако са имали тази възможност. Актуалният въпрос днес обаче е колко тъпа е днешната България. Защото мнозина, също като Кристо навремето, избират да я напуснат. Да напуснат тази България, олицетворявана от Делян Пеевски, корпулентната фигура на статуквото. Негов основен крепител е и БСП, начело на която стои ограбената от демокрацията Нинова. А тази партия, според социолозите, е със сериозни шансове да стане първа политическа сила.

Дали това ще се случи? Отговорът на този въпрос ще научим скоро, в неделя привечер. Едно е ясно - тъпата България от средата на XX в. ни е била наложена отвън, по-точно от Изток. Докато сегашната тъпа България си я дундуркаме сами.