През 2013 година Oxford Martin School публикува доклад, който изследваше вероятността роботите да заместят хората. Заключението бе, че от 702 изследвани работни позиции, 47% подлежат на пълна автоматизация в следващите 20 години. Докладът ни накара да гледаме доста притеснено на бъдещето на пазара на труда.

Сега Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ даде повод за още по-голяма тревога. Техният доклад (може да прочетете доклада в оригинал тук) твърди, че работните места вече са взети от роботите и никога няма да се върнат. Изследването е написано от икономисти от Масачусетския технологичен институт (МИТ) и от Университета на Бостън. Докладът твърди, че между 1990 и 2007 година в САЩ всеки нов робот, който е бил включeн в производството, е унищожил средно 6,2 работни места. Друг извод е, че автоматизацията е намалила заплатите с между 0,25 и 0,5%.

Има и още една важна прогноза: тези загубени работни места и по-ниски заплати ще останат и в бъдеще. Авторът Дарън Аджемоглу каза пред „Ню Йорк таймс“, че „дори и като цяло заетостта и доходите да вървят нагоре, ще има и губещи и то за дълго време напред“.

Тези заключения са ключови, затова нека ги поставя в контекста на целия дебат за роботите. Изгубихме много време в спорове дали роботите ще ни вземат работните места или няма да ги вземат. Този подход е надалновиден и предупредих за това още в книгата ми „Защо в бъдещето няма да има работа“. Тогава написах: „Нека не тръгваме по същия път, по който тръгнахме с климатичните промени – нека не се разделяме лекомислено на лагери от скептици и поддръжници. Нека вместо това просто да прескочим безсмисления спор дали роботите ще ни вземат работните места (те ще ги вземат) и да се пренесем мислено в едно бъдеще, където няма да имаме работа“.

Много хора продължават да твърдят, че технологиите създават поне толкова работни места, колкото отнемат.

Вероятно най-влиятелният защитник на тази теза е икономистът от МИТ Дейвид Отър. Неговата книга „Защо все още има толкова работни места?“ отбелязва, че „журналистите и експертите имат склонност да преувеличават степента, в която машините заместват човешкия труд, и да пренебрегват придобивките от автоматизацията на труда – по-висока производителност, увеличени доходи и по-голямо търсене на пазара на труда“.

Само преди седмица австралийският икономист Рос Гитинс използва доста силни думи, за да заклейми т.нар. „футуролози“ за това, че плашат всички с предстоящото изчезване на работните места. Той написа, че „повишаването на производителността води до по-високи доходи. Когато тези доходи се харчат, икономиката създава работни места на някое друго място. Технологичният напредък не унищожава работни места, той само ги „премества“ от една сфера на икономиката в друга“.

Това твърдение, разбира се, винаги е било много повече предположение, за разлика от думите на „изплашените“ футоролози. Сега докладът на NBER обаче го прави да изглежда още по-несериозно. Икономистите твърдят, че има много малко доказателства за създаването на нови работни места. Според тях, „резултатите показват много ограничен набор от нови работни места на други места в икономиката“.

Това, което прави доклада на NBER още по-авторитетен, е, че той не се опитва да предсказва какво ще направят роботите с работните места, а стъпва на данни за това какво роботите вече са направили. Резултатите са толкова стряскащи, че дори авторите били изненадани.

Какво правим сега? Ами, трябва да гледаме на нещата в перспектива. Бъдещето на пазара на труда е прекалено сложен въпрос – колкото технологичен, толкова социален и политически. Един доклад, дори и важен, не може да даде решението.

Вероятно някои икономисти ще реанимират идеята за универсален базов доход, защото ако наистина работните места ще бъдат по-малко, трябва да открием нови начини за разпределяне на богатството.

Докладът също поставя под съмнение неолибералния принцип, че нерегулираните пазари са сполучлив инструмент за създаване на заетост. Документът на двамата икономисти от Бостън вероятно ще бъде използван от привържениците на по-голямата роля на правителствата в управлението на настъпващата промяна. В допълнение, докладът подкопава устойчивото твърдение, че технологиите ще създават достатъчно работни места и в бъдеще, както го правеха досега.

И най-важното: резултатите предполагат политиците и всички други, които лекомислено обещават „работни места и растеж“, да спрат да бърборят и да започнат сериозно да приемат факта, че бъдещето на пазара на труда ще бъде много сурово и непознато. Ще се изправим не само срещу нов тип дейности, но и срещу много по-малко работни места.

Как ще отговорим на тази реалност? Това е огромен тест за нашите демокрации.

...

Анализът е публикуван в "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.