Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? —
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен —
и победеният си ти.
Никола Вапцаров, „Двубой“

С този цитат от големия български поет Никола Вапцаров само искаме да намекнем, че и ний сме чували нещо за поезия, литература, това-онова. Иначе темата е далеч по-прозаична и то не в литературния смисъл. 

От няколко месеца около Съюза на българските писатели ври и кипи, но не от творчески инвенции и словесни висоти, а от люти обиди и тежки спорове за това кой, как и защо е управлявал досега и трябва да се управлява занапред СБП. И най-вече, както се сещате, прилежащите му имоти.

Именити и не дотам именити членове на Съюза си разменят грубовати, така да се каже, реплики. А пространството, което би трябвало да бъде наситено с поезия, проза и есеистика, предлагащи на редовия български читател естетическа наслада и морално възвишение, всъщност е наситено с омраза, гняв и непоносимост. Както, впрочем, е и в политическите и олигархическите пространства. 
Разправиите започнаха още преди кончината на последния председател на Съюза Николай Петев (също доста противоречива личност, лека му пръст) и покрай събранието, което трябваше да избере нов председател. Предлагаме само кратка хронология на събитията от последните дни. Ще ползваме цитати от епистоларната битка между двете очертали се групи, условно наречени „реформатори“ (начело с фигури като Георги Константинов и Никола Инджов) и „пазители на традицията“ (начело с новия председател Боян Ангелов и Слави Георгиев).
Ето какво казва поетесата Анжела Димчева, „реформатор“:
"През последните шест месеца пред обществото се разкриха грозни сцени от противоборства, лобиране, задкулисие и корупция в Съюза на българските писатели. Вместо да се занимават с писане, с литературни дискусии и популяризиране на писателското слово, десетки творци бяха въвлечени в „схеми“ за подкрепа на определен кандидат за председател на тази творческа организация, която май въобще не е творческа. От години се носеха слухове за далавери при управлението на имотите, притежавани от СБП. Най-сетне, под обществения натиск и волята на част от Управителния съвет беше извършен одит от одиторското предприятие „Ивас Консулт“ ООД и беше хвърлена светлина върху старателно премълчавани факти от 10-годишното управление на Николай Петев, като одитът е само за последните пет години:
1. В периода 2009-2012 г. не са били изготвени и не са одобрени от ръководството предвидените в счетоводната нормативна уредба задължителни за приложение следните нормативни документи: „Индивидуален сметкоплан“, „Счетоводна политика“ и „План за документооборота“. Това е изпълнено едва след 2012 г.“
2. До 2012 г. няма изготвени амортизационни планове.
3. Никога не са провеждани годишни инвентаризации на активите и пасивите. Няма информация за тиражите на книгите, за наличните книги, нито за коричните цени.
4. Не са извършвани годишни инвентаризации на касата.
5. На практика Упр. съвет никога не е приемал годишни бюджети на сдружението. И не е ясно имало ли е бюджет на представителните разходи.
6. Контролната комисия не е водила протоколи. Ако има такива, тя не ги предоставя за нуждите на одита. 
7. СБП е собственик на 12 сгради – 7 апартамента, триетажна сграда в София, ресторант, терен в Асеновград и почивни бази в Созопол, Хисаря и Варна, които са управлявани в ущърб на организацията – с огромни загуби, отдавани под наем на безпрецедентно ниски цени: напр. ресторантът-градина на СБП (ул. „6-ти септември“ 35) се дава под наем на един и същи наемател повече от 15 г. за смешната сума от 500 лв. на месец. Същият наемател държи за ненормално нисък наем и станцията на СБП във Варна. 
8. Прави впечатление, че в активите на дружеството не се водят или пък се водят на символични цени от по 10 лв. редица произведения на изкуството: картини, гоблени, портрети на писатели. Няма опис на произведенията на изкуството през отделните периоди, нито документи за липсващи десетки картини.
9. Без търгове е давано под наем цялото имущество на СБП години наред.
... Както често се случва, завистта и задкулисието са водещи методи за „благородните“ усилия да бъдат оформени „правилно“ дадени явления, личности или събития. В случая – сп. „Пламък“ е трън в очите на няколко псевдописатели, които по волята на Петев вече години дърпат конците в управата на СБП. Вече си имат и „свой“ председател – довереното лице на „Позитано“ 20 Боян Ангелов."

Димчева говори още за „манипулирания вот на 7 юни 2014 г.", "нова атака", "нов пъклен план: как да ликвидират сп. „Пламък“ или най-малкото – как да се отстрани Г. Константинов"... 

На което „пазителят на традициите“ писател Слави Георгиев отговаря твърдо: 
"Четейки поредната публикация на А. Димчева започвам да се изпълвам с уважение към нейната последователност в омразата и- как не и омръзна да плюе, клевети и хули СБП и хората, работещи в Съюза? 
Защо не го правеше когато и тя работеше там? В качеството си на каква определя кой кой е? 
То бива безочие, ама това минава всякакви граници.
До скоро всички, включително и тя, скачаха и настояваха за ревизия. Сега, когато резултатите са известни, стана страшно. Заговори се за лов на вещици, започнаха публикации в защита на Георги Константинов, настана неистов писък за бъдещето на списание „Пламък”.
А. Д. не си дава сметка, че с публикации, поставяща директора на издателство „ Пламък” над законите, му прави лоша услуга..."
И, за да уязви колежката си по перо, Георгиев привежда пример какво според Димчева е „голяма” литература. Той от край до край цитира текста на чалга песен, писан от друг техен събрат от Съюза и изпълнен от гласовитата Румяна. Ето само един куплет от него:

С тебе поглед щом кръстосам
Твоят свят ще омагьосам
Срещал ли си ти жена такава
Мога жадна да примирам
Мога с нокти да раздирам
Мога просто луд да те направя.

Как мислите, дали Димчева вдига бялото знаме? О, не! Тя моментално поства следните слова:

"За корупцията в СБП съм писала в авторитетни издания... А неграмотно написаният текст на Слави Георгиев направо ме разсмя. Когато той се научи къде се слагат запетайките в българския език и как се членува правилно, тогава може да ме съди за моето мнение.
Истината е, че последните 10 години СБП действително се напълни с неграмотни провинциални "творци", много от които бяха привлечени в Съюза от Николай Петев и Благовеста Касабова, за да представляват една значителна изборна маса, послушна спрямо техните манипулации. Самият Слави Георгиев е точно такъв случай – поканен от дълбоката провинция от Петев, бидейки негово доверено лице, за да си въртят заедно финансови игрички. Току-що приет в СБП, веднага е уреден и за член на Управителния съвет, после става „главен мениджър“ на СБП! Да, но само за себе си...
... А за Боян Ангелов ще кажа само едно: трябва наистина човек да е изключително самовлюбен, за да си мисли, че има авторитета да представлява в чужбина стотици български писатели; също – вероятно си въобразява, че е равностоен като творчество, морал и гражданско поведение на такива значими фигури в нашата култура, каквито са неговите предходници на този пост: Кирил Христов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стилиян Чилингиров, Трифон Кунев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Христо Радевски, Георги Караславов, Камен Калчев, Димитър Димов, Георги Джагаров, Пантелей Зарев, Любомир Левчев..."

Дано не ви е станало съвсем омерзително, но ще цитираме още един писател със собствено мнение. Иван Хаджийски чисто и просто заявява:

"Слави Георгиев, ти си едно необразовано човече. Малко си учил, за да си разрешаваш да се изказваш по въпроси, засягащи интелигенцията. Камо ли да пишеш и говориш за закони и законодателство. Ти си ниска топка. Всички знаем в какво си набъркан. Ще дойде ден и с теб ще се позанимаваме, както си му е редът. Сега си стой там в мишата дупка и трепери от страх. Ходи, прочети някой урок, запиши се за някакво училище. Ами тези неща ти липсват, нищо не представляваш. Имаш много да работиш върху себе си, а си взел да се занимаваш с неща и хора възвишени дето хич не са ти по мярка. Обаждаш се като на барабан пръчката и с това досаждаш."

Повече от това засега няма какво да се каже за състоянието на Съюза на българските писатели. Кои са писатели и кои не – решава читателят. А ние в Клуб Z сме отворени за всички мнения по въпроса, стига те да са изказани от писатели, които се държат като такива, а не като български политици.