В понеделник следобед в метрото в Санкт Петербург избухна бомба, като уби най-малко 14 души и рани десетки. Официалният отговор на руското правителство в началото бе объркан. Генералният прокурор като че ли твърде бързо заяви след това, че става дума за атентат - определение, което бе повторено от премиера Дмитрий Медведев. Но президентът Владимир Путин, който също бе в Санкт Петербург, за да се срещне с дошлия на визита беларуски президент Александър Лукашенко, предупреди по-късно през деня, че мотивите все още не са известни. Сега нападението се разследва като терористичен акт, макар Русия все още да не го е потвърдила.

За кремълските държавни медии обаче бойното упражнение бе напълно ясно. Веднага започна неспирно отразяване на "терористичната атака", пълно със снимки на жертвите и на предполагаем нападател - за когото по-късно се разбра, че не е извършител, а очевидец - както и за второто устройство, за което се твърди, че било намерено и обезвредено. Путин също, въпреки по-ранното си предупреждение, разпространи изявление за съболезнованията на американския президент Доналд Тръмп, като заяви, че двамата лидери се съгласили, че "тероризмът е зло, срещу което трябва да се води съвместна борба". Руският външен министър Сергей Лавров добави призив за повече международно сътрудничество в борбата с терора. На фона на очакваната през следващите седмици визита на американския държавен секретар Рекс Тилърсън в Москва и продължаващите опити на руското правителство да отклони вниманието от скорошните протести срещу корупцията в цялата страна не е никаква изненада, че държавната медийна машина (и правителствените представители, които я зареждат) въртят плочата за важността на руско-американското сътрудничество в борбата с тероризма и за необходимостта от повишаване на сигурността по време на потенциални безредици. Думата вече предложи забрана на политическите демонстрации "за известно време" заради атентата.

Старанието на Русия да се възползва от станалото несъмнено ще предизвика нови слухове и сре д руснаците, и сред чужденците, че атентатите може да са били режисирани. Кремъл трудно може да отрича слухове, след като уважаван разследващ журналист събра съществени доказателства, че взривовете в жилищни блокове в Москва през 1999 г. са извършени от ФСБ, за да бъде създаден претекст за втора война в Чечня, която доведе Путин в президентството.

Но спекулациите за операциите под "фалшив флаг" отвличат вниманието от реалността на настоящите позиции на Кремъл за терористичните организации и терористичните нападения. И тази реалност е достатъчно ужасяваща и без разкрасявания.

След атентатите на 11 септември Кремъл се стреми да използва общото желание за борба с тероризма като основание за възстановяване на връзките с Вашингтон. Такива бяха молбите към администрацията на Джордж Буш-младши, капаните за администрацията на Барак Обама, а сега - подходът към администрацията на Тръмп, която е склонна да възприеме идеята, че "тероризмът" е главната заплаха за Америка, а не Русия. В Близкия изток Русия разширява своя военен и дипломатически отпечатък, като призовава за "стабилност", целта на което е запазване на автократичните режими като средство за борба с тероризма.

Всички тези думи са в ярък контраст с действията на Русия. Увеличаващата се намеса ва Москва в подкрепа на сирийския президент Башар Асад доведе до криза, която дестабилизира района. Забелязва се също как Кремъл сътрудничи с редица терористимчни организации. В Сирия например, където ясно се вижда, че главната цел на Кремъл е за запази Асад, а не да се бори срещу "Даеш" ("Ислямска държава"), Русия използва ливанската "Хизбула" и иранските части "Кудс" в предполагаемата им борба срещу "Даеш", като и двете групировки действат като паравоенни сили за сухопътни операции при завладяването на територии или оглавяването на местните милиции.

Документирано бе също, че освен други видове помощ, предоставена на "Даеш" от Русия и Асад, включваща закупуване от страна на Асад на петрол от "Даеш", обвинения за споделяне на разузнавателна информация със силите на "Даеш" и случайното попълване на запасите от оръжие и боеприпаси от руските арсенали, ФСБ е помагала за вербуване на бойци за "Даеш" и е помагала за преминаването на джихадисти в Сирия. Макар някои да казват, че това е "местна инициатива" за прочистване на Северен Кавказ преди олимпиадата в Сочи, твърди се, че това вербуване е ставало и чрез руски банкови сметки в Европа.

Тази подкрепа от преди донесе ясни резултати за Кремъл. Не може да се игнорира, че първата група рускоговорещи джихадисти се появи в Сирия в точното време, за да помогне войната да бъде пренасочена от Асад към Ирак. Те направиха така, че разузнаването да действа бързо и в съюз с Абу Бакр ал Багдади и други лидери на сунитската "Даеш" много от които бяха обучени от КГБ (остатък от дългогодишното партньорство на Кремъл с партията "Баас" в Сирия и Ирак"). Идването на "Даеш" бе ключов елемент на руската позиция, е няма умерени бунтовници, които тя да подкепя срещу Асад.

Има доказателства, че Русия работи и с талибаните в Афганистан. Руснаците смятат, че засилването на талибаните, най-вече чрез легитимиране и споделяне на разузнавателна информация, ще попречи на увеличаването на територията на "Даеш". Това обаче също означаваше а се работи срещу америанските интереси, докато войските на САЩ продължават да се сражават срещу талибаните, "Ал Кайда" и "Даеш".

Посланието на Кремъл става все по ясно: ако искаш да бъдеш терорист, трябва да си наш терорист (и трябва да си извън територията на Русия).

Кремъл превърна в оръжие миграцията. Той превърна в оръжие информацията и изгради сложна информационна система в западните социални и други медии. Той използва тази информационна система, за да превръща в оръжие данните с цел да се насочи към дискурса  за да изолира, влияе и използва ключови демографски фактори за каузи и приказки, които помагат на Кремъл да постигне целите си. Идеолозите на Кремъл описват демокрацията и тероризма като близки помежду им форми на екстремизма. Така че едва ли трябва да бъде изненада, че те издигнаха в култ радикализирането като още едно оръжие на хибридната война.

Затова, дори след трагедията, призивите от Кремъл за по-голямо сътрудничество срещу тероризма звучат кухо. Няма прост отговор на въпроса как Америка може да се бори с тероризма рамо до рамо със страна, която смята терористичните групи просто за инструмент в хибридната или конвенционалната война. Докато Кремъл промени ядрената си доктрина и гледа на ядрените оръжия като на "просто още едно конвенционално средство", последователното използване на елементи на тероризъм оказва желанието му да използва всякакви средства, необходими за войната срещу Запада.

Този набор от инструменти бе създаден, защото дава на Путинова Русия по-голям онтрол в определянето и договарянето на желание от нея резултат. Или, с други думи, на Кремъл е удобно да използва статута си на "лошото момче", за да постигне по-добри споразумения за доста по-слабата си нация. Както стана ясно при последните изслушвания в Сената за Русия, руснаците "не хвърчат в небесата". Но щом искаме да видим целия арсенал от оръжия и тактики, които те искат да използват срещу нас - и как ги иползват, често по немислими за нас начини, за да надвият опонента си - не трябва да влизаме в преговори по правилата и да ги гледаме в очите.

Докато в руските медии изобилстват опасения от подновена терористична заплаха, трябва да сме внимателни, но не и цинични, като гледаме как Кремъл вече се отнася към тероризма.

Администрацията на Тръмп трябва да се въздържи от превръщането на тероризма в главен приоритет или ключова сфера на двустранните отношения с Русия. При взаимодействие насаме Кремъл знае как да използва неконвенционалните се оръжия, а да хване неподготвени опонентите и да владее преговорите. Изненадите започват обикновено още щом седнете на масата - често под формата на кризи, които само Русия и нейните неконвенционални тактики могат да разрешат. Но далеч по-трудно е да постигнеш това в многостранен формат или с добре информиран противник В рамките на силна НАТО например руската агресия може да бъде сдържана и балансирана, а Кремъл е винаги в сравнително слаба позиция, когато триковете и приказките му бъдат разчетени правилно.

Атентатът в понеделник бе трагедия за жертвите. Но няма извинение, ако а Путин бъде позволено да се измъкне от сериозните въпроси за партньорството на Русия с терористични организации в чужбина - партньорства, които показват, че Русия подкрепя антизападните, антиамериканските и антинатовските настроения в техния въоръжен вариант. както и много други неща, приказките на Кремъл за борбата с тероризма изглеждат безупречни по руската телевизия. Но американците трябва да разберат реалността зад тези измислици или рискуват а бъдат обвинени за престъпленията на Кремъл.

----

* Авторката е консултант по въпросите на стратегиите и информационната война. Била е съветник на грузинския експрезидент Михаил Саакашвили и бившия молдовски премиер Влад Филат. Коментарът й е публикуван в специализираното издание "Форин Полиси".