Терористичните атаки не са новост за Русия. Но в последните четири години страната (с изключение на размирния Северен Кавказ) бе пощадена от големи нападения, каквито периодично се случваха в Европа и САЩ. В понеделник обаче взрив разтърси метрото в Санкт Петербург, уби 11 души и рани почти 50. Следственият комитет на Руската федерация бързо обяви инцидента за терористична атака, а медиите из цялата страна предложиха различни теории, с които да обяснят кой и защо е организирал взрива. Въпреки че някои сценарии са по-правдоподобни от други, то всеки един води след себе си различни последици за Кремъл и Русия.

Кореспонденти на руския Первий канал пуснаха в обращение идеята, че украинските сили за специални операции не могат да бъдат изключени като извършители на нападението, вероятно като отмъщение за намесата на Русия в Източна Украйна. Това обаче е прекалено пресилена теория и няма никакви доказателства в нейна подкрепа. Твърденията на любителите на конспирациите – особено в социалните мрежи, че Кремъл е нагласил атентата, за да засили вътрешната подкрепа за управляващите, са също толкова безпочвени.

Други медии предложиха съвсем различни обяснения. Коментатор по държавната телевизия например предположи в понеделник вечерта, че експлозията е дело на протестиращите. В последните два уикенда в големите градове на Русия се проведоха масови демонстрации срещу корупцията на управляващите. В същото време хиляди шофьори на камиони блокираха движението – включително и в Санкт Петербург, за да протестират срещу увеличение на данъка, като на места имаше сблъсъци с полицията.

Кремъл потуши демонстрациите и се погрижи да попречи на организирането им в социалните мрежи. Ако нападението наистина е дело на протестиращи руснаци, решили да прибегнат до тероризма, за да изразят своето недоволство, това ще бъде съвсем нов проблем за Кремъл, който е непознат от почти век насам. Преминаването от предимно мирни протести към тероризъм ще даде на Москва оправдание за още по-строги мерки срещу дисидентите и за контрол върху социалните медии, особено в навечерието на президентските избори през 2018 година.

Руският медиен гигант Интерфакс пък съобщи, че мъж от Централна Азия е извършил атаката. Теорията звучи достоверно: все пак петте бивши съветски републики в Централна Азия се сблъскаха през последните години с радикализацията на своето многобройно, младо и безработно население. Ако това съобщение се окаже вярно, инцидентът ще има сериозни последици за близо 200 хиляди мигранти от Централна Азия, които живеят и работят незаконно в Русия, както и за останалите 200 хиляди нелегално пребиваващи. Много руснаци и без това имат силно негативно отношение срещу имигрантите. Ако разследващите разкрият, че човек от Централна Азия е извършил нападението в метрото, Москва би прибегнала до ограничаване на имиграцията от региона, като така ще изостри своите икономически трудности, а в резултат от тях – и проблема с радикализацията.

Всяка една от тези теории е изключение от общоприетото в Русия – че бунтовници от Северен Кавказ обикновено поемат отговорността за случаи като този. Последният подобен терористичен акт бе във Волгоград през 2013 година, няколко месеца преди зимната олимпиада в близкия Сочи. Сега обаче притесненията растат, че след години на относително спокойствие в региона влошаването на икономическата обстановка в Русия може отново да разпали конфликт в Кавказ. Републиките Чечня и Дагестан имат сред най-високите равнища на безработица, което може да радикализира младите още повече. Дори и да стане така, Москва е добре подготвена да поднови борбата срещу бунтовниците в Северен Кавказ седем години след като обяви победа в бруталната война срещу чеченските сепаратисти. Подновена заплаха в Кавказ ще даде основания на Кремъл за още по-сурови мерки за сигурност и отбрана, които и без това повечето руснаци подкрепят.

Доста по-притеснително ще бъде за Москва, ако извършителите са местни джихадисти. Самотните вълци са нов и непознат противник за Кремъл. Въпреки че руските власти заглушиха голяма част от радикалното джихадистко съдържание в социалните мрежи, те не могат да го елиминират изцяло. Нито пък са готови да приемат, че близо петте хиляди руски граждани от Кавказ, които заминаха да се бият за „Ислямска държава“, се връщат, за да продължат битката на родна земя. На фона на натрупания опит от противодействие на вътрешни терористични мрежи Кремъл изобщо не е готов да се противопостави на заплахи, идващи отвън.

Още повече ако разследващите установят, че нападението в Санкт Петербург е отмъщение за усилията на Русия срещу „Ислямска държава“ в Сирия, то Кремъл трябва да преосмисли действията си там. Първоначално Москва се намеси в конфликта, за да повдигне патриотизма на руснаците и да спечели подкрепа за управлението като самотен боец срещу екстремистите. През последната година обаче общественият ентусиазъм по отношение на руската намеса в Сирия поотслабна. Проучванията показват, че по-малко от половината руснаци одобряват продължаващата руска намеса в Сирия, а преди подкрепата бе 65 процента. Много руснаци са разочаровани от икономическото положение и предпочитат Кремъл да се фокусира върху вътрешните проблеми, а не толкова върху външните. Призиви за това бяха изписани в прав текст върху лозунгите по време на протестите. Затова нападението в понеделник в Санкт Петербург ще даде още едно основание на критиците, които призовават Русия да преосмисли ролята си в сирийската война.

----

Анализ на основаната от Джордж Фридман фирма за стратегически анализ "Стратфор". Преводът е на Клуб Z.