Специалисти от Washington State University откриха ген, който отговаря за качеството на съня при поне три вида бозайници. Включително и при човека. Изучаването на този ген и функциите му ще помогне на учените да разберат как работи сънят и защо е толкова необходим на живите същества, пише Medical Xpress.

Джейсън Грестнер.

Според водещия автор на научната разработка Джейсън Герстнер няма никакво съмнение колко важен е сънят, но до момента не съществува научно обяснение какво всъщност представлява той. Целта на изследването е да се разбере как може да се регулира и кои са общите характерни за него процеси.

Още по време на докторантурата си в University of Wisconsin Герстнер се занимава с промените в проявите на гените в цикъла на заспиване и пробуждане. Той открил, че в мозъка на лабораторни мишки проявата на гена FABP7 се променя през деня. Докторантът и колегите му видели, че животните, при които този ген е увреден, спят „на пресекулки“ в сравнение с мишките, при които е здрав. Така екипът предположил, че именно този ген отговаря за нормалния сън при бозайниците.

За да проверят дали това важи и за хората, учените изследвали данните от седемдневни тестове на съня, проведени сред 300 мъже от Япония. По време на изследването на мъжете бил направен и ДНК анализ. Герстнер и колегите му проверили резултатите и потвърдили хипотезата си: FABP7 бил нарушен при 29 души от участниците в теста и техният сън бил насечен от прекъсвания, както и при мишките. Независимо, че времето за сън на мъжете с увредения ген било еднакво с това на останалите, те просто се будели по-често.

С възрастта качеството на съня ни започва да страда.

Има и още един фактор, който влияе на качеството на съня – възрастта, пише EurekAlert. Учени от Калифорнийския университет съобщават, че с годините хората започват да спят по-лошо, по-често да се будят и губят способността си да имат дълбок и възстановяващ сън.

Когато мозъкът остарява, неговите части, които отговарят за пълноценната ни почивка, деградират. И резултатът е намаляване на броя епизодите на „бавен сън“. От там започват да страдат и когнитивните функции - способностите за вземане на решения, речевите и мисловните възможности, появяват се нарушения в паметта, логическото мислене, възприятията, познавателните умения.

За съжаление тези „старчески“ промени започват доста рано – след 35-ата година на човека.