Кои европейски страни виждат Русия като заплаха? И какво правят по въпроса?

Това е въпросът, на който е готов да отговори базираният в Прага изследователски център "Европейски ценности". В понеделник програмата му "Кремълски наблюдател" с подкрепата на Европейската народна партия (ЕНП) публикува доклада "Как европейските демокрации реагират на агресията на Кремъл?" (Както се вижда от имената и на програмата, и на доклада, "Европейски ценности" започва от предпоставката, че Русия е агресивна към Европа и че това не е нещо добро.)

Докладът, който проследява официални изявления на всички 28 страни членки на ЕС, изтъква, че през последното десетилетие е установено следното:

• Вероятно не е изненада, че три от шест страни, настояващи повече за европейски отговор срещу Русия, са балтийските. С тях са Полша, Великобритания и, доста неочаквано, Дания.

• Пет страни промениха отношението си към Русия след нахлуването в Украйна през 2014 г. Сред тях са Швеция и Финландия, които, макар и да не са членки на НАТО, работят все по-интензивно с пакта, за да противодействат на Русия. На 11 април двете страни се присъединиха към няколко членки на НАТО в подписването на меморандум за разбирателство за създаване на Европейски център за противодействие на хибридните заплахи в Хелзинки. Този ход има за цел да допълва НАТО, която приветства в изявление новия център.

• Две страни периодично използват проруски позиции за вътрешни цели. Това са Словакия и най-вече Унгария.

• Гърция, Италия и Кипър "не се чувстват застрашени и настояват за по-добри отношения с Русия". От "Европейски ценности" твърдят, че "е трудно да си представим" какво още може да направи Русия извън нахлуването в Украйна, като разпространява дезинформация из целия континент и се намесва в изборите, за да започнат да се променят настроенията в тези три страни.

• От "Европейски ценности" разглеждат като сериозна заплаха избирането на евроскептични политически лидери.

Но има още нещо. Нито една страна не е готова да поведе противопоставянето срещу предполагаемата руска агресия. Великобритания напуска ЕС и ако наесен в Германия бъде избрана коалиция от леви партии, може да се очаква, че германското правителство ще се държи по-малко като "ястреб", отколкото сега.

Противовес би могла да бъде Франция, която исторически има тесни връзки с Русия, но която след нахлуването в Украйна анулира голяма оръжейна сделка с Москва и силно подкрепи европейските санкции срещу Русия (докладът категоризира Франция като опитваща се "да се отдръпне" от въпроси, отнасящи се до Русия). Но почти всички водещи кандидати, борещи се за президент на Франция тази година, подкрепят руския президент Владимир Путин. Единственото изключение - Еманюел Макрон, сега е фаворит за спечелването на изборите следващия месец.

Ако Франция не го направи, щафетата може да поеме Полша, която хем е голяма, хем по исторически и политически причини се противопоставя на руските посегателства срещу ЕС. Но в доклада се твърди, че Полша "пропуска шанса да станe истински, легитимен и уважаван от всички лидер в тази група поради неконструктивното поведение на нейното правителство".

В крайна сметка е трудно да бъдеш защитник на източния фланг на ЕС, когато правителството ти харчи немалко време, за да атакува Съюза и ръководството му.

----

* Авторката е коментатор в изданието "Форин полиси", където е публикувана статията.