От единия полюс – относително умерената Фрауке Петри, бременна с петото си дете, която и по тази причина се отказа от активно участие в предизборната кампания, националистите рязко се прехвърлиха към другия полюс – известната с крайните си позиции Алис Вайдел, която съжителства с партньорката си и двамата им сина край красивото Боденско езеро.

Хомосексуалните политици не са никаква новост за Германия, така че сензационен елемент в това обстоятелство няма. По-интересно (а и по-важно) е накъде би повела националистите новата им лидерка, на фона на прогнозираните напоследък 9 процента популярност на партията (или трета позиция) няколко месеца преди изборите. Предположенията в този план могат да се направят именно в контекста на биографията, с която Вайдел влиза във високата политика.

38-годишната банкерка е известна със своя дар слово и способностите си да убеждава. Принципно е по-скоро сдържана, но възгледите ѝ са по-скоро радикални – като например за отмяна на еврото и връщане на германската марка. Финансовата тема неслучайно ѝ е близка – нейна специалност е икономиката, покрай която е работила като банкер и като изследовател на пазарите първо в Германия, след което в Китай. Там научава мандарин, но прекратява практикуването му, когато през 2012 се завръща се в родината си. Еврокризата е в своя разгар, както и дебатите по оказването на помощ на Гърция. Според Вайдел стъпката е наппълно погрешна – тя я нарича „задънена улица за милиарди“. 

Оттам нататък се специализира в насърчаването на стартиращи компании с висок потенциал за развитие (т.нар. стартъп-и), паралелно развива активна дейност в набиращата скорост германска националистическа партия "Алтернатива за Германия" – вероятно възприема и нея като един вид стартъп. И не се колебае да излиза с пределно радикални виждания – като например против възприетата от Германия политика на отказ от експлоатацията на ядрена енергия. Освен това Вайдел бива определяна като представителка на т. нар. „Австрийска икономическа школа“ (на която се позовават Аугусто Пиночет, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън), съгласно чиито принципи държавата трябва максимално да ограничи контрола и влиянието си. Програмираният ефект: по-ниски данъци и по-ниски социални разходи, при решаваща роля на пазара.

Алис Вайдел обаче вече не се задоволява с икономическите теми – бежанците ни най-малко не убягват от вниманието ѝ и тя открито говори за „бежанска катастрофа“. Упреква управляващите, че са допуснали неконтролиран приток на мигранти, и нарича „скандал“ обстоятелството, че се налага християнските празненства да бъдат охранявани от полиция.

„Макар да съм жена, бих искала без страх да мога да пътувам и с последното метро“, заяви Вайдел пред делегатите на партийния конгрес в Кьолн в края на миналата седмица. 

Според някои наблюдатели, тя противоречи на всички клишета за десни политици. Други смятат, че е куриозна само на пръв поглед. Факт е, че сред наистина множеството коментари по адрес на Алис Вайдел, няма нито едно мнение, което да определя новата звезда на партията като неподходяща или неспособна. А страницата ѝ във Фейсбук е пълна с хвалебствия:

„Допускам - ще направите така, че и аз да гласувам за "Алтернатива за Германия“, пише един от почитателите ѝ.