Администрацията на Тръмп загуби много време в приказки за ядрената заплаха от Северна Корея, но нейната твърда реторика провлия не само върху Пхенян. От другата страна на демилитаризираната зона - последната замразена граница от студената война - южнокорейците също са малко притеснени.

Наблюдателите там могат да посочат редица объркани и тревожни изявления, направени от президента Тръмп през последните няколко дни. В интервю в понеделник Тръмп нарече севернокорейския деспот Ким Чен Ун "хитрец" и каза, че е готов да се срещне с него при подходящи обстоятелства. Това се случи, след като Тръмп заяви, че иска Сеул да плати скъпоструващата нова система за противоракетна отбрана, разположена от САЩ в Южна Корея, известна като THAAD.

Тръмп също така постави под съмнение търговско-икономическото споразумение от времето на Джордж Буш-младши с Южна Корея, което влезе в сила през 2012 г. Да добавим към всичко това забележките на Тръмп, направени през миналия месец, когато той каза, че Корейският полуостров исторически е бил част от Китай и че не е изненада, че мнозина в Южна Корея не са особено доволни. Някои дори заявиха през миналия месец пред "Вашингтон пост", че са обезпокоени, че Тръмп може да представлява по-голяма заплаха за живота им, отколкото Ким.

Изказванията на Тръмп бяха направени дни преди президентските избори в Южна Корея на 9 май. Фаворитът Мун Чжъ Ин е либерал, който е далеч по-малко "ястреб" по отношение на Северна Корея, отколкото предшественичката му Пак Гън Хе. Той иска по-тясно да сътрудничи със Севера, а да не засилва изолацията. Мун обеща да преразгледа и решението на правителството на Пак да одобри THAAD, което ядоса не само Китай, но и "гълъбите" в Южна Корея, които се опасяват, че системата ще засили напрежението в района, който и без това гъмжи от ракети и исторически конфликти.

"Тя е предназначена да сваля севернокорейски ракети, но много хора в Южна Корея се опасяват, че ще ги превърне в нещо повече от мишена", писа колежката Ана Фифилд.

В интервю за "Вашингтон пост" изрази разочарование от решението на американците да побързат с разполагането на THAAD преди изборите, като ограничават така възможностите за каквито и да било бъдещи действия на южнокорейското правителство.

"Не вярвам, че САЩ имат намерение [да повлияят на изборите у нас], но имам определени резерви - каза той пред Фифилд. - За южнокорейското правителство не бе желателно да разполага THAAD точно в този труден политически момент, с приближаването на президентските избори и без да се мине през демократична процедура, екологична експертиза или публични слушания."

"Ако Южна Корея може да разполага с повече време за демократично разрешаване на този въпрос, САЩ ще имат по-високо доверие на южнокорейците и следователно съюзът между двете страни ще стане още по-силен", заяви Мун.

Южнокорейци протестират срещу разполагането на американската система THAAD.

Стъпката, съчетана с намека на Тръмп Южна Корея да плати за привилегията на нейна територия да бъде разположена THAAD (идея, която бързо бе опровергана от представители на администрацията), предизвика смут сред политическите кръгове в Южна Корея.

"Устата на Тръмп плямпа за съюз между Корея и САЩ",  гласи заглавие на първа страница във водещия десен вестник "Чосун Илбо".

"Има въпроси, доста по-важни от парите - пише изданието в редакционен коментар. - Ако всяка от страните свежда съюза до пари и икономика, тя неизбежно ще подкопае доверието."

Консервативният вестник "Донг-А Илбо" обвини Тръмп, че поставя "стена от словесни бомби" преди южнокорейските избори.

"Надяваме се, че Тръмп ще бъде по-внимателен в думите си - се казва в негов редакционен коментар. - Кой ще се радва, ако нашият съюз бъде разклатен? Това ще бъдат Ким Чен Ун в Северна Корея и Си Цзинпин в Китай."

Администрацията на Тръмп спретна грандиозно шоу със засилването на натиска върху Северна Корея. Въпреки че обяви за края на политиката на "стратегическо търпение" на Обама по отношение на Рхенян, тя провежда политика на натиск и дипломация, които изглежда като водената от предишната администрация.

Недодяланите послания на Белия дом в разгара на предизборната кампания в Южна Корея създават още едно напрежение във външната политика на Тръмп. Президентът прекара първите си няколко месеца най-вече в опити да изгради мостове към автократите и вождовете. Тръмп отстояваше доктрината "Америка преди всичко", която не е заинтересована от многостранна дипломация и се отнася скептично към продължителните американски ангажименти зад граница. Но той, изглежда, се сблъска с трудности, когато се наложи да се съобразява с демокрацията на стабилните дългогодишни американски съюзници.

"САЩ имат ограничени възможности да дават насоки - каза Майкъл Антън, директор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност, в интервю за "Вашингтон пост", като оправда авторитарния подход на Тръмп. - Ние не можем да накараме тези страни да се държат по определен начин. Можем да упражним натиск, но ако алтернативата не е показателна, колко ефективно ще бъде, ако нямаме отношения? Ако се откажем от отношенията, няма да има напредък."

Въпреки това Тръмп, изглежда, често е готов да прави точно това - само с такива страни като Германия и Южна Корея, където твърдите конструктивни отношения са предполагаема даденост.

"Досега реакцията в Южна Корея на всичко това, което каза Тръмп, бе изненадващо сдържана. Но мисля, че това е поради факта, че южнокорейците все още се опитват да разберат що за човек е той - заяви Дейвид Строб, бивш американски дипломат, специалист по Корея, пред Фифилд. - Те знаят, че той не е обикновен президент, и не обръщат внимание на много от това, което казва той, но някои подобни изказвания ще имат сериозен ефект."

Междувременно Мун, който според проучванията почти със сигурност ще бъде избран за президент, продължава да бъде оптимист.

"Смятам, че президентът Тръмп е по-разумен, отколкото обикновено го смятат - каза Мун в интервюто си за "Вашингтон пост". - Президентът Тръмп използва твърда реторика по отношение на Северна Корея, но по време на предизборната си кампания каза, че може да се срещне на хамбургер с Ким Чен Ун. Аз съм за такъв прагматичен подход за решаването на севернокорейския ядрен проблем."

-----

* Авторът е репортер във в. "Вашингтон пост", където е публикувана статията.