Европейският съюз може да наложи на американската платформа за споделени пътувания Uber да спазва законодателствата за такситата на държавите-членки.

Според публикувано днес становище на генералния адвокат на Съда на ЕС Uber трябва да кандидатства пред националните власти, за да извършва таксиметрови услуги. 

"Електронната платформа Uber, въпреки че е иновативна, попада в областта на транспорта", казва европейският магистрат Мачей Спунар. "Следователно е възможно да се изисква от Uber тя да получи нужните лицензи и оторизации предвидени в националното право".

Съдът трябва да се произнесе до края на тази година. В решенията си той обикновено следва становищата на генералния адвокат.

Съдия в Барселона поиска през 2015 година Съдът на ЕС да се произнесе по дело заведено при него срещу услугата на Uber Uberprop. Отделно преди това дело филиали на „Юбер“ в Германия, Испания и Франция се оплакаха пред Комисията срещу ограничителни мерки, които националните власти взеха срещу тях.

Калифорнийската компания, която оперира по целия свят, твърди, че не извършва транспорти услуги, а само свръзва хората, които искат да споделят свободните места в автомобилите си с други хора, посредством свое приложение за мобилни телефони. 

Uber многократно заявява, че не бяга от регулации, били те национални или европейски, но възразява те да бъдат същите както за заварената услуга, на която той предлага алтернатива. Тезата на компанията е, че тя не се конкурира на таксиметровия пазар, а създава друг пазар, различен от него.

 Uber предлага на потребителите си два вида приложения. С едното собственик на лек автомобил, който иска да сподели свободните места в колата си с други хора по даден маршрут, става откриваем за потенциалните пътници. С другото потенциалният потребител може да открие къде и кога има коли на Uber, които може да ползва по даден маршрут. Компанията не наема шофьорите, те не са нейни служители, нямат работно време и работят когато и колкото искат. Трябва обаче да имат чисто съдебно минало, да са правоспособни, колите им да отговарят на определени технически стандарти. Плащанията са изцяло безкасови и се делят между фирмата и шофьорите.

Компанията работи в 58 държави и 323 града по света, като реакциите към нея са смесени. Там, където тя среща съпротива, особено в европейски страни като Франция, Испания, Белгия, Германия, таксиметровите фирми недоволстват, че за разлика от тях шофьорите ѝ не плащат лицензионни такси, застраховки и данъци върху приходите си.

Uber отговаря, че като собственици на колите си свалилите нейните приложения за шофьори плащат и застраховки, и данъци върху доходите си, както и тя върху своите приходи и че тя не се нуждае от търговски лиценз, защото не е транспортна фирма.