Част от мотивите за исканата от БСП оставка на председателя на парламента Димитър Главчев имат своите основания. Настоящото народно събрание със сигурност стартира изключително мудно и до момента не е свършило почти нищо. Дори Главчев да няма персонална вина в случая, дори да е направил всичко, което зависи от него, именно председателят на парламента, особено когато е представител на управляващото мнозинство, поема отговорността в такива случаи.

Друга част от мотивите, касаещи исканата оставка на Главчев, обаче бяха несъстоятелни. От БСП го критикуваха, че допуска в парламента език на омразата. Ако приемем, че той наистина допуска език на омразата, то го прави и в двете посоки. Вярно е, че отдясно се чуваха всякакви упреци към БСП - че е небългарска партия, че е наследник на БКП, която е клала народа, както и турчин не го е клал и т.н.

Левицата обаче също не си поплюваше. Не друг, а заместникът на Главчев Валери Жаблянов от БСП заяви, че примитивният антикомунизъм вече е възкръснал български фашизъм. И че фашистите шестват не само в правителството, но и в парламента.

И тук стигаме до най-важния въпрос: кое точно е език на омразата. Ако заявиш, че фашистите са престъпници и са избили милиони хора по света, това език на омразата ли е? А ако кажеш, че българските комунисти са престъпници, които са избили хиляди българи в собствената си родина, това какво е? Език на омразата или недопустима гавра с честните и почтени комунисти?

Ако сме истинска демократична държава, и двете твърдения не би трябвало да са език на омразата. А осъзната от цялото общество историческа истина, добре научен кървав исторически урок.

В БСП обаче прилагат двоен стандарт. Громят фашизма и защитават комунизма, който според тях е създал хиляди благини, отнети ни после от демокрацията. Докато социалистите продължават да говорят по този начин, разделителната линия в обществото няма да изчезне. И отговорността за нея не е на десницата, още по-малко на парламентарният шеф Главчев.

Помирението минава през разкаяние и взаимно опрощение. В БСП все още смятат, че няма за какво да се разкайват и какво да им се прощава. За това разделителната линия в обществото е и продължава да бъде, червена. Кафявата, доколкото въобще я е имало у нас, е отречена от всички.