Контролът на Еманюел Макрон върху политическата власт изглежда непоколебим след първия тур от парламентарните избори във Франция в неделя. Макрон спечели вота за президент през май, само 13 месеца след като създаде своето политическо движение - забележително постижение, потвърдено от гласуването в неделя.

Проучванията сочат, че неговата партия "Републиката в движение" може да спечели над 400 места в 577-членното френско Национално събрание след финалния тур тази неделя. Това ще даде на Макрон възможността свободно да проведе обещаните реформи, за да отскочи изоставащата френска икономика и да стимулира създаването на работни места - нещо, което тримата му предшественици опитаха, но не успяха да направят.

Изборите в неделя обаче не отразяват ентусиазма от страна на мнозинството френски избиратели. Над половината си останаха вкъщи, което бе най-големият процент на въздържане от 1958 г. И понеже политическата опозиция е разбита, а много политически новаци дължат местата си на президента, Макрон може да бъде изправен пред изкушението от злоупотреба с изпълнителната власт.

Макрон вече бързо напредна по въпроса за засилването на сигурността пред лицето на продължаващата терористична заплаха, като създаде национален център за борба с тероризма в Елисейския дворец, който пряко му се отчита. Той изготви също проектозакон, който ще бъде представен на среща на правителството на 21 юни и който ще узакони за постоянно извънредното положение, обявено от Франсоа Оланд малко след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г.

Антитерористичният център има смисъл предвид неуспеха да сбъдат предотвратени атаките на отделни неидентифицирани лица, когато агенциите не са успявали да споделят информация. Липсата на възможност правосъдието да контролира всеобхватната политическа власт обаче е обезпокоителна. Още по-тревожно е утвърждаването на извънредното положение в общото право, което ще доведе до постоянно ограничаване на конституционните права на френските граждани. Законът ще позволи на полицията да извършва обиски без заповед, да поставя лица под домашен арест, да заповядва носенето на електронни чипове или гривни и да изисква паролите на компютрите или мобилните телефони на хората. Такива мерки не помагат особено в борбата с тероризма, както и съществуващият закон, но пък нанесоха реални щети на правата на гражданите.

Единственото, което пречи на проекта да стане закон, може да бъде Конституционният съвет. В петък Съветът мъдро отхвърли мъгливо допълнение към извънредното положение, което позволява на властите да забраняват на индивидуални лица достъпа до райони, където те могат да попречат на действия на полицията, например с участието си в демонстрации.

Съветът не трябва да позволи това, което трябваше да бъде извънредна, временна отмяна на гражданските права, да стане постоянно. В противен случай обещанието на Макрон за ново начало за Франция може да доведе до по-репресивна република и да създаде предпоставки за други злоупотреби с изпълнителната власт извън рамките на мандата му.

-----

* Коментарът е редакционен.