Кръгла маса на тема мажоритарния вот и изборната система събра за пръв път от дълго време повечето бивши членове на Реформаторския блок. Представители на СДС, ДСБ, БЗНС и БНД уважиха събитието, организирато от Движение "България за гражданите" и Фондация "Конрад Аденауер" в столичния хотел "Радисън".

Според информация на Клуб Z, трябвало е да присъства и представител на "Да, България". На масата обаче седна Венци Мицов от "Глас народен", които бяха в коалиция с Реформаторския блок на последните избори. Присъстваше и лидерът на СДС Божидар Лукарски. ДСБ бе представена от Димитър Божилов, част от ръководството, което предложи новият председател Атанас Атанасов. От БНД бе единственият им депутат Борислав Великов, а от БЗНС - Николай Василев.

Дискусията водеше зам.-председателят на ДБГ Димитър Делчев, който от самото начало ясно разясни позицията на десните по отношение на мажоритарното гласуване, което ГЕРБ безуспешно се опита да прокара в парламента преди седмица.

"В България мажоритарната система за избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура би направила почвата, така да се каже, благодатна за купуване н контролиране на гласове. Това се вижда много ясно на местни избори, които са мажоритарни избори и в България", заяви той. "Обществото показа, че иска да гласува за личности, но въвеждането на 100% мажоритарен вот застрашава демокрацията в България. Трябва широко обществено обсъждане преди да бъдат предприети всякакви стъпки за радикална промяна. Не избрателната система, а проблемите при гласуването и липсата на истински демократичен процес са голямата заплаха, която трябва да преодолеем."

Делчев коментира и друга стара идея на РБ - да се премахнат номерата на партиите в бюлетината.

"Наречете го мек образователен ценз или както искате, но за да гласува човек, поне трябва да може да прочете името на партията", допълни той.

Той бе ясен за позицията на ДБГ:

"Премахването на прага при преференциите, защитата на водача и задължителната преференция ще засилят мажоритарният елемент на избори и гражданите ще имат право да избират личностите, които да ги представляват в парламента, както поискаха."

Специален гост и говорител на събитието бе директорът на Фондация "Конрад Аденауер" Торстен Гайслер. Той разказа в детайли как работи немската изборна система, като преди това сподели мнението си за изборния референдум у нас миналата година:

"Бяха ми казали, че денят след референдума най-търсената дума в Гугъл е била "мажоритарни избори". Това, разбира се, са рисковете на референдума. Ние ги познаваме, не само защото имахме лош опит с Ваймарската република. Но други страни имат друга традиция, която ние разбира се уважаваме."

За изборната система в Германия той заяви вместо увод:

"Много източници казват, че в Германия съществува изборна система, която е смесена - между пропорционални и персонализирани, мажоритарни избори. Но това е грешно."

И уточни, че системата е специфична, но всъщност е напълно мажоритарна - просто има методи, които са опит да се отстранят обичайните проблеми с представителността и равността на гласовете.

"В един мажоритарен избор броят на гласовете трябва да отговаря точно на местата в парламента. И точно това е случаят в Германия", каза още той.

Любопитно е, че Гайслер отдели няколко минути да разясни на присъстващите точно какво значи "общо, директно, свободно, равно и тайно гласуване", като наблегна на факта, че всеки има право на глас и той е равен на всеки друг. Същите принципи, които не позволяват налагането на образователен ценз, са залегнали и в българската Конституция.

В Германия на парламентарни избори се гласува два пъти - веднъж за мажоритарен кандидат според региона, и веднъж за партия на национално ниво. Първия вот пълни първите 299 места в Бундестага, вторият - оставалите, до 598 народни представители. Гайслер подчерта, че конкуренция и в двете листи има дори между хора от една партия.

Ако всички хора гласуват за една партия и с първия, и с втория си вот, системата изглежда като обикновена смесена до този момент. Гайслер обаче посочи, че макар повечето хора да правят така, по-интелигентните вземаш по-сложни решения. И тук се намесва специфичния "свръхмандат". Ако една партия спечели 23 мажоритарни мандата в една област, но в пропорционалния вот има достатъчно само за 20 места, останалите "висят" над останалите и после се преизчисляват след финалния вот, така че всичко да е справедливо и тези партии да получат компенсаторни мандати. 

"Имаше 4 свръхмандата за Християдемократите на последните избори. Имаше и 29 коомпенсаторни мандата - 13 за Християндемократите, 10 за социалдемократите, 4 за левите и 2 за зелените", даде пример Хорстен.

Друго интересно сравнение е как се избира немския еквивалент на Централната избирателна комисия. Вместо от парламента с партийни номинации, те се назначават от федералния президент. В нея влизат висши държавни служители и съдии. 

"Те разглеждат всички избирателни райони и се задава въпроса - този избирателен район дали не е прекалено голям или прекалено малък? Тази комисия по този проблем пише доклад, който е няколкостотин страници. Този доклад, тази експертна оценка съдържа анализ, съдържа и препоръки. В крайна сметка решението се взема чрез закон."

Гайслер обърна и кратко внимание на френската система, като подчерта, че тя е по-несправедлива, тъй като дава предимство на големите партии и на практика смачква малките.

Първи след него коментира политологът и специалист по изборно право Димитър Димитров, който разказа за произхода на сегашната ни система:

"Аз ще се върна през 1991 г, които са моделирани сегашните правила, леко модифицирани 2007-2009 г. Нашата система е моделирана на немската. Национален избирателен район, 4% бариера от всички подадени гласове. Референдумът разрушава консенсусът от 1991 г, той се постигна изключително трудно. Имаше внесен закон от БСП, моделиран по гръцкия, който всички заявиха, че няма да участват в закон. Той се казваше вариант "Виденов", първият път, когато той стана обществено известен."

Димитров коментира и новият законопроект за мажоритарно гласуване на "Воля", като отбеляза, че подобен има само в Централна Африка, Науру, и "по специална поръчка - в Афганистан".

Той подчерта, че у нас нямаме инфраструктура за мажоритарни избори - нужен е пълен регистър на избирателите, а няма воля за създаването му.

Политологът бе критичен и към електронното гласуване:

"Всички се държат, все едно електронното гласуване е много лесно. Напротив. Естония е частен случай. Норвегия, Естония, много други държави се отказаха. Няма никакъв смисъл да го произведем бързо, ако не му вярваме."

Торстен отбеляза, че той лично харесва идеята за електронно гласуване, но в Германия смятат, че то не е достатъчно сигурно. Той отдели и малко време, за да разкаже за системата за преброяване в Германия - там изборният ден завършва в 18 ч, а до 20 ч обикновено всеки регион вече е преброил гласовете. Финалните изборни резултати за цяла федерална Германия обикновено са готови на сутринта - а не след няколко дни, както е в 7-милионна България.

Николай Василев от БЗНС (бивш съветник на Николай Ненчев) също подкрепи тезата за подобрена преференция вместо мажоритарен вот, но предложи и допълнение:

"Задължителната преференция, равнопоставяне на всички кандидати в листата, за да може избирателят да селектира избраниците. Струва ми се, че трябва да се направи още една крачка. Има проблем с дълги листи и кратки листи. Ако може страната да бъде разделена на 240 избирателни района, значи може и на 59 с 4 мандата, и всяка партия да няма право да избира повече от 5 кандидата. Тогава преференцията е възможно да е много по-голяма."

В дискусията участва и член на ЦИК - номинираният за Комисията от РБ Ивайло Ивков. Той за пореден път изрази съмнения за новите методи за гласуване:

"Не съм оптимистично настроен и за електронното, и за мажоритарното гласуване. Самият факт, че в Европа няма страна освен Естония е аргумент, но има много други аргументи."

За кратко бе повдигнат и въпроса за гласуване по пощата - метод, който се практикува в много държави, сред които Великобритания, САЩ, Швейцария и други.

"И сега е страшно в България, не ми се мисли за гласуване по пощата", отбеляза Димитър Делчев.

Въпреки това неговата партия подкрепя електронното гласуване, което е одобрено от една-единствена европейска държава.

Венци Мицов от "Глас народен" също се включи в дискусията, като отбеляза, че е много благодарен на Гайслер за подробното обяснение за немската система, и че много български политици се нуждаят от такова.

"Хубаво е да си кажем някои неща, касаещи референдума. Дискусия имаме чак в момента, а не когато трябваше. Референдумът е чисто наказателен, той е наказателен спрямо политическата класа. Ако ние гласуваме по друг начин, ще изместим проблемите на страната. Все едно ако ние стъпим с десния крак, вместо с левия, нещата ще се оправят, което не е вярно. Инициативният комитет, който организира това, имаше по 2 часа ефирно време. Партиите пък трябваше да си плащат, затова може би не коментираха много. За нас предприемането на мажоритарен вот по начина, по който беше предложено, ще доведе до циментиране на две или три партии. Да, ще имаме една страхотна стабилност, при която имаме 2-3 партии от статуквото, които никой не може да помръдне."

И отбеляза, че смята френската система за несправедлива. И също подкрепи идеята за преференциална система без праг и без защита на първия в листата.

Бившият депутат от РБ и представител на БНД в миналия парламент Борислав Великов коментира и другият въпрос от референдума - за партийната субсидия.

"Мисля, че ако съвсем механично се намали субсидията за всички партии, това би нарушила справедливостта на избирателния процес, би премахнало малките партии, би ги изтрило."

Политологът Първан Симеонов също отбеляза, че въпросът за партийните субсидии е бил чист популизъм.

"Партийните субсидии - много ги дразни хората, макар и аз, вие, всички в тази зала да разбираме, че финансирането на партиите от бюджета е нужно. Трябва да го обясняваме на хората по-добре."

Той заяви, че дебатът за мажоритарната система е напълно ненужен.

"Това е загуба на национално време. Българската избирателна система такава, каквато е, не е генерално несправедлива и не е виновна за нищо. Тя може да се подобрява по технически параметри с времето, да. Но генерално да я сменим, няма защо."

И отбеляза, че идеята за мажоритарен вот лъже хората, защото те смятат, че с гласа си ще разбият статуквото - а всъщност ще го крепят.

"Имаме и горчивия опит от постоянното гласуване за личности. Ние дефакто гласуваме за личност, и не забелязвам да сме станали много по-доволни."