Article_top

Втория рунд на битката за мажоритарния вот в парламента най-вероятно ще се отложи за есента. Това стана ясно в кулоарите на парламента. Депутатът от БСП Филип Попов обясни, че промените в Изборния кодекс по темата, които подготвя БСП, ще бъдат внесени другата седмица. Промените предвиждат половината от депутатите да бъдат избирани мажоритарно. Те трябваше да бъдат внесени през тази седмица, но отлагането се наложило заради обществена дискусия, организирана от социалистите. Така според Попов, който е и зам.-шеф на правната комисия на парламента, Изборния кодекс най-вероятно ще бъде гледан след депутатската ваканция - тоест най-рано през септември.

Със законопроекта от БСП предлагат запазването на минималната квота за регион от четирима народни представители за Народно събрание и шестима за Велико Народно събрание. Предвижда се въвеждане на два вида изборни бюлетини – една за пропорционален избор на кандидатите на партиите и коалициите и отделна бюлетина за мажоритарен избор на кандидатите на партиите и коалициите и на независимите кандидати.

Един кандидат на дадена партия може да участва и в двете листи, но само в границите на един изборен район. Независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, може да участва само в една листа за мажоритарен избор. Промените в ИК предвиждат разделянето на 31 многомандатни райони на подрайони за мажоритарен избор, които трябва да са общо за страната равни на половината от общия брой на народните представители - 120 за Oбикновено Народно събрание и 200 за Велико Народно събрание. Във всеки многомандатен изборен район имa равен брой пропорционални и мажоритарни мандати.

В парламента вече е внесен и законопроект по същата тема на "Воля". Според проекта се запазват 31 многомандатни избирателни района, както е и сега. Всяка партия може да издигна кандидати, чиито брой е не повече от два път броя на мандатите в съответния район. Всички кандидати са вписани в една обща бюлетина по азбучен ред според малкото им име. Избирателят има право да отбележи едно от тези имена. На втори тур отиват кандидатите с най-добри резултати, като колко ще са те зависи от броя на мандатите в съответния район. Например - ако в района има 5 мандата на балотаж отиват първите 10 кандидати според резултатите от първи тур. След втория тур депутати стават първите 5 кандидата в този район в зависимост от получените от тях гласове.

Парламентът вече отхвърли промени в Изборния кодекс на ГЕРБ, които предвиждаха всички 240 депутати да се избират на мажоритарен вот в два тура в едномандатни райони. Именно тази избирателна система бе подкрепена от над 2,5 млн. избиратели на референдума, иницииран от Слави Трифонов и компания в края на миналата година.

В края на май Върховният административен съд окончателно реши, че референдумът не е задължителен за парламента. По закон сега депутатите трябва или да приемат, или да отхвърлят предложенията и резултатите от референдума в срок до 3 месеца. 

 
Снимка Веселин Боришев

Втория рунд на битката за мажоритарния вот в парламента най-вероятно ще се отложи за есента. Това стана ясно в кулоарите на парламента. Депутатът от БСП Филип Попов обясни, че промените в Изборния кодекс по темата, които подготвя БСП, ще бъдат внесени другата седмица. Промените предвиждат половината от депутатите да бъдат избирани мажоритарно. Те трябваше да бъдат внесени през тази седмица, но отлагането се наложило заради обществена дискусия, организирана от социалистите. Така според Попов, който е и зам.-шеф на правната комисия на парламента, Изборния кодекс най-вероятно ще бъде гледан след депутатската ваканция - тоест най-рано през септември.

Със законопроекта от БСП предлагат запазването на минималната квота за регион от четирима народни представители за Народно събрание и шестима за Велико Народно събрание. Предвижда се въвеждане на два вида изборни бюлетини – една за пропорционален избор на кандидатите на партиите и коалициите и отделна бюлетина за мажоритарен избор на кандидатите на партиите и коалициите и на независимите кандидати.

Един кандидат на дадена партия може да участва и в двете листи, но само в границите на един изборен район. Независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, може да участва само в една листа за мажоритарен избор. Промените в ИК предвиждат разделянето на 31 многомандатни райони на подрайони за мажоритарен избор, които трябва да са общо за страната равни на половината от общия брой на народните представители - 120 за Oбикновено Народно събрание и 200 за Велико Народно събрание. Във всеки многомандатен изборен район имa равен брой пропорционални и мажоритарни мандати.

В парламента вече е внесен и законопроект по същата тема на "Воля". Според проекта се запазват 31 многомандатни избирателни района, както е и сега. Всяка партия може да издигна кандидати, чиито брой е не повече от два път броя на мандатите в съответния район. Всички кандидати са вписани в една обща бюлетина по азбучен ред според малкото им име. Избирателят има право да отбележи едно от тези имена. На втори тур отиват кандидатите с най-добри резултати, като колко ще са те зависи от броя на мандатите в съответния район. Например - ако в района има 5 мандата на балотаж отиват първите 10 кандидати според резултатите от първи тур. След втория тур депутати стават първите 5 кандидата в този район в зависимост от получените от тях гласове.

Парламентът вече отхвърли промени в Изборния кодекс на ГЕРБ, които предвиждаха всички 240 депутати да се избират на мажоритарен вот в два тура в едномандатни райони. Именно тази избирателна система бе подкрепена от над 2,5 млн. избиратели на референдума, иницииран от Слави Трифонов и компания в края на миналата година.

В края на май Върховният административен съд окончателно реши, че референдумът не е задължителен за парламента. По закон сега депутатите трябва или да приемат, или да отхвърлят предложенията и резултатите от референдума в срок до 3 месеца. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?