В предстоящата кампания за парламентарните избори на 19 април държавата отново ще финансира част от медийното присъствие на политическите участници чрез т.нар. медийни пакети. Това припомнят от Института за развитие на публичната среда. И през 2026 г. механизмът остава непроменен: средствата са предназначени за партии и коалиции без право на държавна субсидия, за да им осигурят възможност за достъп до публичност. Но както показват данните от последните кампании, тези средства често се превръщат в устойчив източник на финансиране за едни и същи формации.

Какви са условията за получаване на медийни пакети

Предизборната кампания стартира на 20 март, а в нея за място в парламента се борят 14 партии, 10 коалиции и един инициативен комитет.   

За участниците (партии и коалиции), които нямат право на държавна субсидия и са регистрирали свои кандидати във всички изборни райони, са предвидени медийни пакети в размер на 20 451,68 евро. 

На коалиция, в която участват партии с право на държавна субсидия, се предоставят средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, участващи в коалицията, които не получават държавна субсидия. 

Инициативните комитети, които са регистрирали кандидати, получават държавни средства за медийни пакети в размер на 2556,46 евро. 

Средствата за медийните пакети за сметка на държавния бюджет и се използват за заплащане на различни платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги. Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от Централната избирателна комисия (ЦИК) съгласувано с министъра на финансите.

Кои участници ще получат медийни пакети

С решение № 4600-НС от 18.03.2026 г. ЦИК посочи субектите, които имат право да ползват медийни пакети и техния размер. От държавни средства могат да се възползват общо 17 субекта – 9 партии, 7 коалиции и 1 инициативен комитет. Общата сума, на одобрените от ЦИК пакети, възлиза на 312 739,68 евро (с ДДС).

В графиката по-долу са представени подробно субектите, които могат да се възползват от медийни пакети и сумите, с които могат да разполагат.

Липсата на прозрачност при медийните пакети

В предишни кампании информация за услугите, към които се разпределяха средствата от медийните пакети, можеше да се получи само частично. Общата стойност на договорите и медиите, с които бяха подписани те, можеше да се открие в стенограмите на ЦИК. Проблемът е, че информацията, която получавахме по този начин беше непълна – например в част от случаите не се посочваше конкретната медия, а по време на обсъжданията се споменаваше единствено компанията собственик. Често не ставаше ясно и за каква форма на медийно отразяване се одобряваха тези средства. 

Тук трябва да припомним, че медийните пакети са вид държавна помощ, целяща да предостави достъп до предизборно отразяване за тези участници в изборите, които нямат право на субсидия. И в тази връзка е необходимо информацията за начините, по които се разходва този ресурс, да бъде прозрачна и достъпна за публиката. С тази цел от 2021 г. Институт за развитие на публичната среда настоява ЦИК да създаде публичен регистър за медийни пакети в предизборната кампания.

За изборите 2 в 1 през юни 2024 г. Комисията в крайна сметка направи такъв. Така беше направена крачка към повишаване на прозрачността на този вид държавна помощ за партиите. В регистъра по време на кампанията се предоставяше информация за разходваните от формациите средства, както и към кои доставчици на медийни услуги бяха насочени те. Тази практика обаче не продължи по време на последната кампания от октомври 2024 г. и данните за сключените договори бяха публикувани едва след нейния край. Това възпрепятства гражданските организации и медиите да търсят повече публичност по отношение на разходването на тези средства.   

Надяваме се за тази кампания ЦИК да се върне към практиката си от изборите преди две години и да създаде такъв регистър, за да има по-голяма степен на прозрачност в разховането на тези средства. 

Проблемът с контрола на разходването на медийните пакети

Институт за развитие на публичната среда следи за разходването на тези средства от въвеждането им в изборното законодателство. Анализите ни в Отворен парламент по темата ясно открояват формациите, които най-често получават този тип държавна помощ  в последните пет години. Такива са Глас Народен, Български национален съюз Нова демокрация, Български съюз за директна демокрация, Партия на зелените и Пряка демокрация. Още по-важно е, че в отчетите на част от тези формации медийните пакети са единственият деклариран приход, без други източници на финансиране или разходи за реална предизборна дейност. Така механизмът, създаден като инструмент за равнопоставен достъп до медии, на практика започва да функционира като източник на публично финансиране за определени участници.

Едно е сигурно, пакетите не функционират така, както са замислени, и са необходими промени, за да се повиши ефективността на този публичен ресурс. В настоящия парламент желание за подобни реформи обаче нямаше. 

Някои от проблемите с използването на пакетите са споменавани и от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва “рационализирано” усвояване на този вид средства. Комисията отбелязва, че в такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. 

Възможна ли е реформа в медийните пакети

Институтът за развитие на публичната среда нееднократно поставя въпроса за необходимостта от по-строги правила и по-голяма прозрачност при разходването на средствата за медийни пакети. Сред основните предложения е въвеждането на по-ясни изисквания към отчетността – включително детайлна информация за конкретните медийни услуги, пазарните им цени и реалното им изпълнение. Необходимо е и засилване на контрола от страна на ЦИК, така че да се гарантира, че средствата се използват по предназначение, а не формално. Доколко обаче Комисията е институцията, която може да осигурява разпределянето и контрола на средствата от медийните пакети, подлежи на дебат, особено с оглед на липсата на достатъчен административен капацитет на този постоянно действащ орган.

Трябва да се обърне внимание и на участието на едни и същи формации, като се обмислят допълнителни критерии за достъп до медийни пакети. Възможни решения в тази насока са обвързване на финансирането с реална политическа активност или минимална подкрепа от избирателите. Въвеждането на изисквания към партиите, трябва да ги насърчава да развиват партийна дейност извън изборните кампании, както и да търсят допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. “частичен медиен пакет” и доказване на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си.