Днес се навършват 75 години от изпълнението на смъртната присъда срещу поета Никола Вапцаров. Събитието ще бъде отбелязано от БСП на бившето гарнизонно стрелбище, което се намира зад НДК. Там е изпълнена присъдата на Вапцаров и още няколко негови съратници.

Ето накратко историята на делото, по което е осъден Вапцаров:

През март 1942 г. полицията арестува над 750 комунисти и безпарийни нелегални. Около 60 от тях стават подсъдими по дело, което става известно като "процеса срещу ЦК на БРП". Обвиненията срещу тях са по Закона за защита на държавата - за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава, дейност с цел насилствена промяна на установения държавен ред, подривна дейност срещу немските войски. След ареста си Вапцаров първоначално признава за нелегалната си дейност. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали. Пред съда обаче Вапцаров отрича да е извършвал нелегална дейност.

На 23 юли 1942 г. той е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян. Молба на Вапцаров за помилване е представена на цар Борис III, но той не е помилван.

"Следващите поколения на нашата родина ще четат поезията на Вапцаров, а не присъдите на военно-полевите съдилища на негово царско величество Борис III, цар на българите. Според обвинителният акт престъплението на обвиняемите се състои в организирането на бойни групи и подривна дейност срещу установения от Конституцията обществен и държавен строй.

Трябва да отбележим, че през 1942 г. Търновската конституция не действа, а монархическият режим на Борис III е приел Закона за защита на държавата, с чиято помощ се осъществяват репресии и убийства на български граждани с нефашистки и антифашистки политически убеждения. Година по-рано България се е присъединила чрез договор към държавите от фашистката ос напълно доброволно и осъзнато, а в българското общество действат политически организации, които проповядват новия световен ред на фюрера".

Това каза в петък в парламента зам.-председатеят на Народното събрание Валери Жаблянов (БСП). И допълни, че обвиненията в тероризъм изглеждат абсурдни на фона на стиховете на Вапцаров за любовта, родината, морето и неговата романтика.

Факт е, че Вапцаров заслужава почит и уважение от всички българи, независимо от политическите им убеждения. Поетическият му талант е безспорен и го нарежда сред най-големите български поети. Въпросът защо Вапцаров се почита само от левицата е твърде важен и е част от големия въпрос за националното помирение, което у нас очевидно няма да се случи в близко бъдеще.

Прав е Жаблянов, че през 1942 г. Търновската конституция не действа. Тя е отменена след преврата на 19 май 1934 г. На тази дата е установен един недемократичен режим. И за това никой не я чества като празник. За разлика от една друга дата, на която също е установен недемократичен режим - 9 септември 1944 г. Докато Жаблянов и компания продължават да отбелязват тази дата като национален празник, трудно могат да разчитат някой друг, освен тях, да почита Вапцаров по начина, по който го правят те. И вината за това не е на големия български поет.

Аргументацията на Жаблянов по повод Вапцаров би могла да бъде атакувана и по други пунктове. Факт е, че България става съюзник на Германия година преди разстрела на Вапцаров. Точната дата е 1 март 1941 г. Към този момент обаче Германия и СССР все още са съюзници. По това време все още действа пактът "Рибентроп-Молотов", който българските комунисти, под диктовката на Коминтерна, всячески подкрепят.

А това, че Борис III не е помилвал Вапцаров, не попречи на БСП съвсем наскоро да направи управленска коалиция с НДСВ, чиито лидер бе Симеон Сакскобургготски, син на същия този Борис III.

В крайна сметка онези, които са извършвали репресии преди 1944 г., са получили своето възмездие. Покрай тях са получили "възмездие" и хиляди други, осъдени от т.нар. Народен съд без да имат никаква вина. За репресиите след 1944 г. обаче възмездие няма. Нещо повече  - БСП, която е пряк наследник на БКП, дори продължава да се опитва да убеди обществото колко хубаво е било в България в периода 1944-1989 г.

Лично Жаблянов го е правил неведнъж от парламентарната трибуна. За социалистите всеки, който се опитва да поиска от БСП поне извинение и разкаяние за онези 45 години, не прави нищо друго, освен да търси противопоставяне и да всява разделение в обществото. Наглостта на българските комунисти е сякаш бронирана и все още "бронебойни патрони за нея няма открити".

Жалко е, че голям поет като Вапцаров все още не получава полагащото му се всенародно признание заради политическата конюнктура. Ще бъде още по-жалко обаче ако българите забравят собствената си трагична история от втората половина на XX в. Защото това е най-сигурният път онези ужасни времена да се повторят.

Остава ни само да вярваме като Вапцаров, че "утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър".