- Г-жо Грозданова, как ще коментирате текста на договора за приятелство между България и Македония. Ще гарантира ли този договор интересите на България и ще бъде ли взаимноизгоден за двете страни? И дали този договор ще зе изпълнява, след като се подпише?

- В декларацията, която парламента прие се казва, че Министерският съвет ще дава информация на Народното събрание как се спазва договора. Това, разбира се, е въпрос на желание от двете страни. Ние го правим основно, за да подкрепим европейската перспектива на Македония. Много дълго време имаше застой и не се случваше нищо - нито с ЕС, нито с НАТО. В крайна сметка решихме, че нашият специален фокус на председателството на Съвета на ЕС ще бъдат Западните Балкани. Единствената среща на най-високо равнище на държавни и правителствени ръководители по време на нашето председателство ще бъде срещата ЕС-Западни Балкани. За нас е важно да направим тази стъпка с подписването и последващата ратификация на договора. Защото това е от интерес за целия регион.

- Проблемът с общата история ще бъде ли решен според вас?

- В договора е заложено словосъчетанието обща история. На последния кръг от преговорите македонците приеха всички наши предложения. Дори приеха това, че няма да настояват, че в България има македонско млацинство. Единственото предложение, което не приеха беше следното. Ние искахме да запишем "гражданите" на двете страни, а сега е записано "народите". Както знаете има един спор, който тече от много години дали ние приемаме македонската народност и македонския език. Всички наши други предложения бяха приети.

- Но нали всички сме или ще бъдем граждани на ЕС.

- Да, естествено. Но винаги в един договорен процес има елемент на компромис.

- Защо договорът ще бъде подписан на 1 август, а не на 2 август, когато е Илинден?

- На 2 август премиерът Заев има среща в Прищина, която е договорена много отдавна. Дори когато беше в София е казал, че е възможно на 2 август да не може. Ние искахме на празника да направим този акт на подписването.

- А има ли гаранции, че дори споровете за историята да продължат това няма да пречи на икономическото развитие, на инфраструктурните проекти, които касаят двете страни?

- Това е заложено в т.нар Берлински процес, на който България настоява да стане член. В този процес е включено влагане на допълнителни средства за региона на Западните Балкани. Коридор номер 8 вече е заложен на последната среща в Триест. Смятаме, че е възможно всички тези забавяния да бъдат преодолени. Това е целта на ЕС, не само на България. Мисля, че имам основания да бъда оптимист. Чакам самото подписване и последващата ратификация от двата парламента.