Българинът е оптимист за Европа и песимист за страната си. Той иска ЕС да се интегрира повече и най-много цени свободата на движение в него, но разглежда своята държава като нещо различно  от Европа.

За това говорят данните за България от последното издание на Евробарометър, което Европейската комисия публикува днес.

Ако 46% от европейците виждат икономическата ситуация в страната си като "напълно добра", с това са съгласни само 15% от българите.

Ако 51% от хората в съюза смятат икономическото положение в страната си за "напълно лошо", така мислят 80% от българите.

Седемдесет на сто от европейците оценяват финансовото положение на своето домакинство като добро в сравнение 42% от българите. Съответно 27% от европейците го смятат за лошо в сравнение с 55% от българите.

От личното си положение в работата са доволни 59% от европейците и 43% от българите. Недоволните са 22% средно в ЕС и два пъти повече - 44% у нас. 

Оставащите до 100% не знаят как да отговорят.

Въпреки че степента на социално недоволство у нас е по-висока отколкото средно в ЕС, българските очаквания за положителна промяна се покачват по-бързо отколкото другаде в съюза.

Средно за ЕС те са 26% или с 4 процентни пункта повече отколкото в предишния "Евробарометър%, докато в България са 22%, но с 6 процентни пункта над предишния резултат по този въпрос.

Средноевропейските очаквания положението да остане без промяна остават същите - 47%. Толкова са и българските, но те са с 4 процентни пункта надолу от предишното проучване.

Лошите очаквания за националните икономики в ЕС (21%) намаляват с 5 процентни пункта средно в ЕС и с един в България (22%).

Българинът драстично се различава от средния европеец, когато го попитат за главните проблеми на страната му. Той смята, че те са икономическата ситуация (30%) и цената на живота (32%) сравнено със съответно 16% и 15% по тези показатели средно за ЕС.

Средният европеец смята за главен проблем на страната си безработицата (29%) и нарежда след нея имиграцията (22%) и здравната и социалната сигурност (20%). В България данните са близки, но не същите - безработицата е на трето място като важен проблем с 27%, следват я здравната и социалната сигурност (24%) и имиграцията (22%).

Българинът е по-загрижен за престъпността в страната си (19%) отколкото за тероризма (4%), докато средно в Европа е обратно - 12% сочат престъпността като важен проблем на страните си и 19% - тероризма.

В същото време българинът смята, че главните проблеми на ЕС са различни от неговите национални.  Той мисли, че най-важни проблеми на Европа са тероризмът (52%) при 44% средно за ЕС и имиграцята (51%) при 38 % средно за ЕС.

Българите са по-предпазливи спрямо твърдението, че икономическата криза вече отшумява и настъпва постепенно възстановяване. Докато в ЕС 47% са съгласни с това твърдение, у нас те са 41%. Докато в ЕС 40% не са съсгласни с н его, у нас те са 28%. Най-голяма е разлика между незнаещите как да отговорят на този въпрос - средно за ЕС те са 13%, а в България - 31%.

Въпреки тероризма и имиграцията ЕС запазва "напълно добър" образ за 55% от българите, докато го има за 40% от средните европейци. Ако 37% от граждите на ЕС имат неутрално отношение към съюза си, такива са 28% от българите. Докато 21% от населението на ЕС го смята за лош, така мислят 14% от българите.

Българинът се доверява на ЕС повече (54%) отколкото средният европеец (42%) и в същото време е по-недоверчив към своето правителство (28%) отколкото средния гражданин на съюза (37%). Българските депутати се радват на близо два пъти по ниско доверие (20%) от средното за колегите си в ЕС (36%). 

Осемдесет и шест процента от българите поставят свободното движение на първо място сред достойнствата на ЕС. То е на първо място и средно за съюза, но с одобрение от 81%.

Българите са много близо до средното европейско ниво на подкрепа за общата политика за сигурност и отбрана ( съответно 76% и 75%) и за обща политика за миграция (69% и 68%).

Не са толкова ентусиазирани обаче за общата енергийна политика. Докато тя се радва на 72% средно одобрение в ЕС, у нас те са 59%.

Българинът се чувства по-малко европейски гражданин (55%) от средния европеец (68%), но е по-любопитен (74%) от него (67%) да узнае повече за ЕС. 

Докато 53 % средно от хората в ЕС заявяват, че знаят правата си на негови граждани, така мислят 38% от българите.

Средният европеец почти  еднакво оценява ролята на ЕС за мира (58%) и за свободата на движение (57%). Българинът определено отдава предпочитание на второто (69%).