Докато беше президент, Георги Първанов обичаше да говори за „поредната антибългарска кампания, организирана от някои кръгове на Запад и техните местни помагачи”. Тогава, това ни връщаше назад, в съветските времена и „ТАСС е упълномощен да заяви...”

А не е трябало да се сещаме за миналото; трябвало е да разпознаем онова бъдеще, което ни се случва днес.

В последните дни и ГЕРБ (в лицето на екологичния министър Нено Димов и премиера Борисов) и БСП (в лицето на кмета на Каварна Нина Ставрева, както и на партийното й ръководство) дадоха имена на онези анти-българи, които Първанов предпочиташе да оставя анонимни.

Кои са тези анти-българи ли?

Е, как кои: Европейската комисия и българските зелени организации като нейни „местни помагачи”.

Става дума, разбира се, за кашата около осъждането на България поради нарушаването на европейските закони „в района на Калиакра”, както пише в решението на Европейския съд (трети състав) от 14 януари 2016 година.

Според Димов и Борисов, това осъждане се развива по следния начин. В средата на първото десетилетие от този век на Джевдет Чакъров (еко-министър в тройната коалиция) внезапно му хрумва:

а/ да обяви „района на Калиакра” за защитен и

б/ да възложи на екологични организации (т.е. на някакви зелени аматьори) да начертаят границите.

А пък тия зелени взели парите и почнали веднага да водят дела срещу Отечеството. И ето – Отечеството осъмва осъдено.

Лъжите тук, разбира се, са многократно повече от каквито и да е зрънца истина.

Първо, не български екологични НПО, а Европейската комисия осъди България на 14 януари миналата година.

Второ, задачата на Европейския съд не е да осъжда за хрумки на министри, а да: „гарантира, че страните членки и институциите на ЕС спазват правото на Съюза”.

Трето, България не е осъдена за неспазването на някакви си хвърчащи обещания, а за нарушаването на прието от нея законодателство на ЕС. Така поне пише в решениято на Съда:

„Република България не е изпълнила съответно задълженията си... по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО; член 4, параграф 4 от Директива 2009/147; по приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент; по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда”.

Четвърто, освен НПО, границите на защитената територия са чертани и от БАН; а (пето) освен зелените, всички правителства за последните 10 години са ръчкани и от Бернската конвенция заради неспазване на поети ангажименти.

Коя е Бернската конвенция ли? Пълното й име е Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана по линия на Съвета на Европа от Великото народно събрание на 25 януари 1991 година.

Та, през цялото време, освен зелените и Европейската комисия, Бернската конвенция също е напомняла на българските правителства, че имат поети ангажименти, които не се спазват.

Така например, в продължение на шест години (почти четири от тях – при управлението на първия кабинет на Борисов и ГЕРБ) България не изпълнява поети ангажименти по Директивата за птиците в „района на Калиакра”. Вместо това разрешава мащабно строителство, унищожаващо видовете, които тя – България – се е подписала, че ще закриля. В края на 2013 година, при вече стартирала съдебна процедура срещу България, правителството на Орешарски обявява нещо като частична защита, която обаче е толкова нелепа, че днес за нея дори не се говори.

И днес министър Нено Димов, въпреки нееднократно изразяваното си становище, че природата трябва да бъде не закриляна, а усвоявана за нуждите на инвеститорите – е принуден да обещава, че тепърва ще обявява защитената зона. А както стана ясно в последните дни, на Димов изобщо не му е ясно, дали обявява забрана за строителство и разораване на земи по силата на това бъдещо установяване на защита, или – по силата на вече съществуващата „Натура 2000”.

Разликата е чувствителна. Ако забраната на Димов се основава на все още неслучило се бъдещо събитие – значи, тази забрана не съществува в правния мир. Ако се основава на „Натура 2000” – значи не може да спира земеделски дейности, които по „Натура” са разрешени.

Зла воля, плюс некомпетентност, плюс откровени лъжи, плюс закриляне на частни интереси за сметка на нарушаването на закони – това е кашата „Калиакра”, на която сме зрители тия дни.

И първото, и второто правителство на Борисов са имали и времето, и възможностите да изчистят казуса „Калиакра”. Не са го направили. А днес насъскват местното население срещу пъклените врагове – Европейски съюз и зелените.

Защо скачат срещу зелените – това е очевидно. Министър Димов още преди встъпването си в длъжност беше обявил зелените за основни врагове на развитието и следователно – на човечеството (даже цяла книга написа). Все едно да питаме министър Валери Симеонов, отговарящ за етническия мир, какво мисли за циганите...

Освен това, зелените са много видима част от българското гражданско общество, на което ГЕРБ обяви война с наскоро гласуваните промени в съдебното законодателство, силно затрудняващи възможностите на гражданите да спират властови произвол чрез съда.

Та – зелените го отнасят, защото ГЕРБ тръгна на открита война срещу гражданското общество и правото в България. Защо обаче властта се изправя и срещу Европейската комисия? Защото точно това прави Борисов със заповедта си заповедта на Нено Димов да не бъде изпълнявана. Премиерът казва на Комисията и на Съда: „Няма да се съобразявам с вас!”, знаейки много добре, че на секундата ще отнесе многомилионна глоба за неизпълнение на съдебно решение.

Какъв му е ходът след санкциите? Възможностите не са много и едната от тях е да каже: „Еми, ще вкараме глобите в републиканския бюджет и всички ще плащат, за да са добре едни наши приятели-инвеститори”. Има и друга възможност – Борисов да каже: „Е, щом тия така – то ние излизаме от ЕС..”

Сблъсъкът на правителството на Борисов с Европейския съюз и неговите институции е неизбежно и отдавна очаквано събитие. Този сблъсък няма как да бъде избегнат, защото е заложен в природата на ГЕРБ: да управлява в интерес на свои приятели, а не – в онзи общ интерес, който е разписан в правото на ЕС. Рано или късно, подкрепяйки някой свой олигарх / бандит / мутра, ГЕРБ трябваше да се сблъска с Брюксел.

Това време, изглежда, наближава. Оттук насетне въпросът е, дали в ГЕРБ имат куража да поставят въпроса ребром – да призоват българския народ да напусне ЕС? Ако тия дни осъмнем с премиер – или с някой негов министър – който описва ЕС като „антибългарска конспирация”, то работата ще е ясна.

На Георги Първанов поне не му хрумваше, че е възможно да обяви целия ЕС за една голяма антибългарска кампания...