С обявеното си оттегляне от лидерския пост Сергей Станишев продължи опитите за изпреварващи и контраатакуващи действия, които показва от месец насам.

БСП загуби тежко контролните избори? Значи правителството трябва да е в още по-голяма степен на БСП, защо не с министър-председател Станишев. Искате избори скоро? Значи изборите трябва да са... още по-скоро! Искате референдум за задължително гласуване? Добре! Обвинявате ни заради ДПС? Не, ние минаваме в опозиция на вас и ДПС! Искате да се оттегля преди изборите? Добре, оттеглям се, при това със засилка.

Опитът на Станишев да ползва достигнатото дъно за здрава основа за отскок е логичен. Не е ясно колко успешен ще е той, но е ясно, че няма много други варианти.

Бонус би било евентуалното му избиране за еврокомисар. Тук обаче той ще се сблъска с враждебна обществена реакция у нас, първите признаци на която вече се долавят. Но ако сложният европазарлък вземе, че сработи, то Станишев на практика ще обърне мача със сравнително достоен изход.

Достойният изход на Станишев обаче не означава със сигурност достоен изход за БСП.

Партията има цялото време на света да се изпокара – и за избора на лидер, и за нареждането на листи и т.н. А и дори зад лозунга „бързи избори”. Борисов трудно прикрива факта, че отлагането на изборите всъщност изцяло работи за него: БСП има време да навлезе в спирала надолу, лошите икономически сигнали се пишат на сметката й, утре ГЕРБ може да получи сериозна победа и развързани ръце с любимото оправдание „предишните са много виновни, така че не ни обвинявайте, нито за непопулярни коалиции, нито за непопулярни мерки”.

На опашките на 27 юни човек можеше да чуе: „Не си ли подадоха оставката, нещо не се ли чува?”, „Помните ли, че комунистите ни спираха тока, имаше купонна система!”, „Комунистите на власт, и банките фалират”. Най-лошото възможно развитие за БСП, като че ли засега се размина. Така обаче изглежда тук в София, където един ограничен кръг хора четат внимателно какво се е случвало. За по-голямата част от масовите хора последният месец остави тягостното усещане за три наслагващи се кризи: политическа безтегловност, финансова нестабилност и природно бедствие.

И събирателното на това е БСП.

Затова и партията сега ще вложи максимални усилия да превърне и този дефект в ефект и подобно на разклатена в петък банка, в понеделник да излезе по-силна. БСП ще изтъква, че именно нейните хора са влели здрав разум в ситуацията, а ДПС и ГЕРБ са били на другата страна.

Благоприятно за БСП обстоятелство в това отношение е непоследователното и трескаво политическо поведение на Борисов. Очевидно е, че ГЕРБ ще е участник във властта утре. Въпросът тогава е защо Борисов е в такава предстартова треска – отново започна с привичните си ходове от типа „напред – назад”. Пробва да яхне вълната на потенциална финансова нестабилност. Получи се контраефект. Сега напусна парламента и отново може да се получи контраефект. БСП вече представя това като пренебрегване на споразуменията при президента, а синдикати и работодатели призовават депутатите да се връщат и да работят. Да се чуди човек защо Борисов просто не избере последователна линия и да чака предизвестеното идване на своя час, а дава козове на опонентите си. Един от тези козове е явната маневра на ДПС от месеци насам. 

Нека я обобщим така: контролирано отстъпление от видимата политическата власт, но с укрепване в икономическата власт, подготовка на почвата за следваща управленска формула с дясноцентристка физиономия и благоразположение на ДПС.

ДПС се кани да премине от ролята на участник във властта в по-удобната роля на диспечер на власттта.  

В такава ситуация БСП получава две направления за удряне: ДПС ни провали, ДПС слага ГЕРБ на власт. Като добавим към това и тежките задачи, които правителството на Орешарски оставя в наследство за следващия мандат, БСП се надява да се позакрепи в идните трудни за управление месеци и години, в които новите управляващи ще трябва доста да се изпотят и да рискуват рейтинг.  

Има две персонални въпросителни – Стойнев и Първанов. Ако Станишев наистина държеше на Стойнев, защо го лансира така очевидно, не е ли целта обратна – да бъде той „отстрелян”? А ако наистина ще се търсят пътища за обединение на левите, защо Станишев запазва идеята да бъде доайен на лявото в лицето на т.нар. "Коалиция за България" –

това минира всякакви тежнения към обединение с АБВ и вероятно цели продължаване на борбата за елиминиране на Първанов.   

Оздравяване на БСП ще може да се случи, само ако левицата не изпадне в постепенния упадък, който традиционната десница претърпя в годините. А предпоставките такъв упадък да се случи и тук са видими. Да оставим настрана личните раздори, където ситуацията е направо копирана от десните – отделяне на цетрални и ключови фигури в нова формация, взаимно недоверие, но и умуване за пътища един към друг, изборни резултати, които показват, че не просто много гласове минават в нова формация, а че много гласове си остават вкъщи.

По-важен е съдържателният проблем. БСП трябва да предоставя адекватен политически продукт, да кара хора да се чувстват представени, да си върне монопола над социалното говорене, което в последните месеци звучеше много по-ефективно в устата на улични протести или на политици от типа на Бареков. Социалните февруарски протести преди година не дадоха почти никакъв бонус на БСП, а вдигнаха вълна на... „Атака”.

Ето това е по-сериозният проблем на БСП. Много по-сериозен от лидерския. Има и още един: самозатварянето в една предвидима група, липсата на говорене към младите. Новият председател ще трябва да започне именно от това.   

Когато страната ни криво-ляво стигна до пазар, либерална демокрация, членство в ЕС и НАТО, едната сила на прехода, реформаторската, изпълни дневния си ред и така и не намери нов. И се стопи. Дълго време мислехме, че другата сила на прехода е застрахована срещу такава съдба – защото е по-голяма, а и защото социалните теми никога не се изчерпват. Сега обаче се вижда, че това въобще не е така. Въпрос на време и малко инженерство е да се появи ляв конкурент на БСП (дори и да не се нарича ляв). Ниша има.

* Първан Симеонов е политолог, председател на Съвета на директорите на "Галъп Интернешънъл". Клуб Z е готов да публикува и други гледни точки по темата.