Лагерите по времето на Сталин са изключително важен стопански механизъм, без който съветската икономика не би постигнала успехи.

Това споделя пред Би Би Си руският писател Борис Хазанов. Самият той е лежал в лагери по онова време.

Предаването на програмата е по повод 80-ата годишнина от началото на Големия терор. Той започва в края на юли 1937 г. и негови жертви стават милиони хора.

"Лагерната система не бе просто система за сплашване на населението. Тя не бе просто оръдие на терора. Лагерите много бързо станаха важен стопански механизъм. Това никога не трябва да се забравя. Мисля, че успехите на социализма, а тези успехи не могат да бъдат отричани - създаването на цели отрасли от промишлеността, които не са съществували преди в Русия, биха били невъзможни без съществуването на тази огромна система за лагерен труд. Затова лагерът е и инструмент за тоталитарно господство на икономиката. Тази тоталитарна икономика в класическия й съвършен израз е невъзможна без системата за принудителен труд", смята Хазанов.

Това обаче не е всичко, продължава писателят. Когато лагерът се превръща в съдба на милиони и дори - както това става в СССР - на десетки милиони хора, той става начин на живот.

"Това е цяла страна - там, където хората прекарват значителна част от живота си, в която умират, в която стават възрастни, където правят кариера, където минава животът им. Може да се каже, че вътре в тази тоталитарна страна, вътре в СССР примерно през 1950 г. е имало спеиално ядро, което е било идеалът за тази държава в рамките на самата нея.

Тази мисъл е хрумвала на страшно много хора. Тя вероятно в известна степен е мъждукала в главите на строителите и организаторите на лагерната система. Те наистина са устройвали този живот по образец на системата, в която са живели и която са смятали за естествена и нормална. Както лагерът е обкръжен от система заграждения, огради и т.н., от наблюдателни пунктове, осветява се от прожектори, - точно по този начин голямата страна е затворена за света", продължава Борис Хазанов.

Хората са принуждавани да полагат тежък труд в сталинските лагери.

Сталин е бил ненадминат майстор в организирането на терора, смята и съветският историк Михаил Восленски, автор на книгата "Номенклатурата". Майсторството на вожда е било в това, че той е разбрал една невероятно проста истина, за която обаче човек трябва да се досети:

"Ако една диктатура като тази в Чили например, преследва сурово, жестоко, ако щете, свирепо се разправя с всички тези, които са против нея, това все още не е тотално сплашване. А ако правителството като при Сталин започва съвсем демонстративно да наказва не само виновните, но и невинните, тогава в обществото се създава атмосфера на самоконтрол, на автоцензура у всеки човек, когато този човек непременно ще си мисли как трябва да се държи, какво трябва да прави, за са не хрумне на някого да го обвини в нещо, да напише донос срещу него", изтъква ученият.

И дава пример:

"Във вашия вход живее обущарят чичо Ваня. Арестуват го и той признава, че е японски шпионин. А вие със сигурност знаете, че чичо Ваня не знае къде се намира Япония и никога през живота си не е виждал жив японец. Какво усещане възниква при вас? Ето това е направил Сталин много майсторски. Това рязко променя атмосферата в страната, в обществото и създава изключително благоприятни условия за мощна тоталитарна система в тази страна."