СИМОНА РУСЕВА

Последният съветски външен министър (1985 -1990 г.) и впоследствие президент (1992- 2003 г.) на родната Грузия Едуард Шеварднадзе след продължително боледуване почина на 86 години в Тбилиси. Това съобщи днес говорителката на известния политик от близкото минало.

Като съветски външен министър той застана плътно до бащата на гласността и перестройката Михаил Горбачов и след 4 десетилетия Студена война допринесе за разведряването не само в Съветския съюз, а и в бившите тоталитарни диктатури в Европа.  В Германия го наричат “един от бащите на обединението”, така и ще го запомнят.

Едуард Амвросиевич Шеварднадзе се ражда на 25 януари 1928 г. в Мамати. Бащата е преподавател по руски език и  литература и член на Върховния съвет на Грузия.

Синът завършва история, но вместо на научна кариера се посвещава на комунистическата идея – оглавява комсомолската организация на Грузия. През 1972 г. вече е начело на грузинската компартия.

Младият Шеварднадзе се обявява категорично срещу корупцията в родината си, застъпва се за повече прозрачност и ефективност в администрацията на Тбилиси.  Това ясно се вижда и от Москва.

На 2 юли 1985 г. новият генерален секретар на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) Михаил Горбачов, само ден, след като е встъпил в длъжност, назначава Шеварднадзе за съветски външен министър, макар той по това време да няма никакъв опит по международни въпроси и дипломация.

Новоназначеният външен министър бързо се ориентира в съвременната обстановка и открито демонстрира курса си – СССР трябва да загърби самоизолацията, в която сам се е поставил и да се обърне с лице към международната общност. Точно това го мотивира през 1990 г. да застане редом до Горбачов при съдбоносните преговори по обединението на Германия. И то против волята на съветските закоравели комунисти и генералитета. Лично Шеварднадзе преговаря във формата 2+4 (ФРГ и ГДР от една страна и четирите велики сили от друга – бел. ред.)

“Много добре знаехме: Ако не се стигне до обединението на Германия, една нова световна война би била неизбежна”, обясни по-късно позицията си Шеварднадзе.

През декември 1990 г. той се оттгегля доброволно от поста външен министър на СССР.

Свалянето на първия президент на обявилата независимост Грузия – Звиад Гамсахурдия, отваря пътя на Шеварнадзе към властта в Тбилиси. През 1992, 1995 и 2000 г. той печели три последователни президентски мандата.

Опозицията неизменно го вини във фалшифициране на изборите. Той обаче се ползва с международна подкрепа и преди всичко на бившите си колеги – германския външен министър Ханс-Дитрих Геншер и държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър. И двамата го ценят като либерален и отворен към света политик.

“Десетилетието на Шеварднадзе” обаче има и печални страни за Грузия. С подмолната помощ на Кремъл от страната се отцепват Южна Осетия и Абхазия. Корупцията отново се шири. Шеварднадзе отстоява позициите си и отказва да се оттегли от властта, изричайки: “Грузия все още има нужда от мен.”

Не го уплашват и двата атентата срещу него. Мнозинството от населението го подкрепя. Заради издръжливостта и хитрите му ходове го наричат “Кавказката лисица”.

Едуард Шеварднадзе след бомбения атентат в Тбилиси през 1995 г.

От власт през 2003 г. го сваля “Розовата революция”. Народът се вдига срещу корупцията и диктата на фамилните кланове в управлението.

От тогава Едуард Шеварднадзе живееше далеч от политиката и светската суета.

Най-вероятно той ще бъде изпратен в сетния му път с почести, каквито се полагат на бивш държавен глава.

Светът ще го запомни като мъдър политик.