Съществена разлика между държавата и частния сектор е, че когато държавата харчи милиони - това са пари на данъкоплатците, тоест на всички нас. Когато частният сектор прави вложения - той рискува собствен и/или привлечен капитал.

Когато държавата реши да играе ролята на инвеститор, е много важно да се осигури пълна публичност на целите и на действията, за да могат данъкоплатците да преценят дали това, което се случва, е в техен интерес и ако не са съгласни - да търсят отговорност от лицата, които ги управляват.

Действията на държавни институции и министри от последните дни по отношение на „Дунарит” пораждат все повече въпроси, на които целенасочено не се отговаря. Тоест държавата прави опит да похарчи милиони левове, без да представи необходимата аргументация за целите и очакваните крайни резултати. Събират се все повече въпроси и съмненията стават все по-тежки. Най-малкото е редно да има яснота поне по следните теми:

1. Каква е логиката едно предприятие да е продадено за 2 млн. лева и след това да похарчиш 25 пъти повече пари в опит да си го върнеш?! 

2. За подобна операция, макар и формално да не е необходимо, е редно да има дискусия и становище на Народното събрание. Ще има ли?

3. Кой е разрешил извършването на цесии и прихващания след фалита на КТБ, при положение че от БНБ твърдят, че те не са давали такава оторизация?! Напълно нелогично е държавата да проспи цесии и прихващания и след това да тръгне да изкупува дългове. 

4. Колко общо средства смята да използва държавата за изкупуване на дългове на предприятието? Крайно неубедително е твърдението, че досега са използвани 47 милиона лева или 67 милиона лева (по различни данни от медиите) и щели да се похарчат още колкото е необходимо. Не бих се учудил, ако в крайна сметка държавата похарчи още десетки милиони със същите непълни аргументи. Ако министърът на икономиката харчеше личните си пари, не бих имал претенции…

5. Критично важно е да има пълна публичност какви точно дългове и от кого е изкупила държавата и с какви посредници.

6. Похарчените държавни пари не гарантират възстановяването на собствеността върху предприятието от страна на държавата. Кой ще носи отговорността, ако в крайна сметка се окаже, че държавата просто е придобила едни дългове?! 

Според публикация в медиите сегашното ръководство на „Дунарит” са изплатили 50 млн. лева дълг, което, ако е вярно, би блокирало възможността държавата да се превърне в собственик. Тогава остава въпросът какъв е финансовият резултат от досегашните действия на държавата и ако резултатът е загуба - на каква стойност възлиза и кой носи отговорността?

7. Ако все пак държавата стане собственик на предприятието, е ключово важно да се проследи какъв ще бъде съставът на новото ръководство и по-важно, какви ще бъдат действията му...