Костадин Марков е зам.-председател на СДС. Попитахме го как си представя бъдещето на десницата и представителството на хората, които останаха без такова в парламента след последните избори:

Г-н Марков, преди да си говорим за дясното – как ви се струва заявката на Слави Трифонов за политически проект – мислите ли, че има ниша за поредна партия, на какво разчита?

На г-н Трифонов явно отдавна му се занимава с политика – какво да кажа – поредният добре дошъл. Дано да намери нови хора, морални, с които да промени България и избирателите да му повярват. Но мисля, че страната има опреден кадрови потенциал и той и в момента се използва пълноценно от съществуващите партии. За това, което представлява България, сме си виновни самите ние, българите. В това число и за начина, по който изглежда политическата ни класа.

В момента десницата е в насипно състояние и е логично това пространство да не остане свободно дълго време. Сигурно е изкушаващо, но ми се струва, че г-н Трифонов може да играе само на терена на популистите. Не смятам, че той има капацитет да увлече десните хора. Докато при популистите винаги има ниша, тя е безкрайна.

Дясната ниша след провала на т.нар. реформаторска общност на последните избори някои казват, че вече била заета от ГЕРБ – или поне, че се върви натам, а и ГЕРБ се опитват да се намърдат в десноцентриския “народняшки” спектър още от създаването си. Представляват ли ГЕРБ останалите непредставени сега десни избиратели, както заявиха, че щели да правят?

Мисля, че и ГЕРБ по-скоро е популистка формация, макар и с десни претенции. За съжаление обаче немалка част от избирателите ги припознават като десноцентристка формация и резултатите от изборите го показват. А наша работа е – на така наречената традиционна десница, да убедим избирателите, че ние заслужаваме техния глас.

Минаха няколко месеца от провала на изборите, оставил т.нар. реформаторска общност непредставена в парламента. Защо се стигна дотук – вече от дистанцията на времето и като предизборните и следизборните страсти са утихнали?

Сбъркахме, че се явихме разделени – това е ясно. Но по-сериозният анализ показва, че това нямаше как да не се случи. Както казваше класикът Иван Костов – ако нещо не е стъпило на здрава идеологическа основа, рано или късно се проваля. Появихме се разделени, избихме се, особено през последните две седмици, да не навлизам в подробности кой колко от вината носи, и нормално получихме този удар. Сега въпросът е какво правим оттук нататък.

И отговорът – вашият лично, този на СДС, е?

За съжаление индикациите не са много окуражаващи. Виждам едни съвместни политически действия на част от нашите бивши партньори и приятели. Но вместо да се стъпва на идеологическа основа, се тръгва с хора, които лично мен не могат да ме възпламенят. Не мисля, че кауза на дясното или на реформаторската общност може да бъде заклеймяването на ГЕРБ или свалянето на главния прокурор. Това не са каузи. Мисля, че в насипната десница новата разделителна линия ще е между либерализъм и консерватизъм. Консервативните хора залагат на постепена реформа, докато при либералите настоенията са по-скоро в подкрепа на революционните мерки.

Да говорим конкретно – ДСБ, ДаБГ, партньорите на СДС от Реформаторския блок, БЗНС, “Зелените”, ДЕОС и “Граждански блок” излизат с общи политически позиции, а СДС не участва. Те ви изолират или вие се изолирате от тази компания?

Нито някой ни е търсил, нито ние се натискаме за подобни инициативи. СДС също излиза с политически позиции по конкретни казуси. Това, което не ми е ясно, е какво правят на едно място ДСБ, партия, зачената като консервативна, и ДЕОС и “Зелените” например. Кое ги обединява? Антикорупцията - ок, но това е само един елемент от нещата, които би трябвало да обединят десните хора, реформаторски настроените хора, нормалните хора.

Според мен трябва да се стъпи на идеологическа основа, останалото са детайлите.

Голяма част от избирателите отидоха към ГЕРБ, защото у тях видяха единствената спирачка за БСП. Потенциалът на реформаторската общност е далеч по-голям от тези 300 000 души, които гласуваха за трите варианта, които им предложихме на изборите. Сега пред тази общност предстои избор – дали да стъпи на идеологическа основа или на версията – дайте да се събираме всички срещу статуквото. Последното е малко по-интелигентен прочит на това, което казва Слави Трифонов. Това е решението, което тези хора трябва да вземат. Моята лична визия е, че трябва да се стъпи на здрава идеологическа основа. Възможно е обаче да надеелее тезата – да се събираме всички нормални и да си оправяме държавата. И може би нашите избиратели очакват точно това – разговорът да се проведе най-после, а не да се занимаваме със сухи теоретични обяснения. Има и в СДС гласове за това – да се съберем и да дадем някаква алтернатива. Но този разговор е неизбежният разговор.

Да разбирам, че в така нареченото реформаторско общество – на хората, които останаха непредставени – предстои нова разделителна  линия – на консервативни и либерални хора. Къде е СДС и най-вече какво предлага?

СДС е ясно къде е – в консервативния спектър и имаме изключително близки позиции с ДСБ. Всичко останало, в това число и Христо Иванов и партията, която направи, самият той заявява, че има и леви хора при тях. Те не се и стремят към идеологическо изчистване.

Колкото до действията на СДС - умишлено се опитваме да не лидираме, да не оглавявяме подобни процеси, защото всеки от нас носи и своята вина. Ще ми се да се направят дебати с избирателите, с политолози, със социални антрополози, социолози и този път да го направим интелигетно – да измислим и технология, която няма да рухне след няколко месеца. За съжаление в момента с тези общи политически декларации се тръгва, струва ми се, по-скоро на римейк на Реформаторския блок като конструкция, както тръгна да се създава в самото начало – набързо и недоизмислено докрай.

Добре, че участвате в общите декларации на част от извънпарламентарната опозиция – и за избора на ВСС, и за избора на нов шеф на ВАС – а споделяте ли ги?

По-трудно ми е да намеря разлики, колкото да изброя всички прилики. Единствената видима разлика е в начина, по който ние и те си преставяме устойчивостта и постигането на реформите. В бързината на случването и механизмите. Не може за начало на разговора да се поставя условието “кажете, че ГЕРБ са лоши” - това е лесно. Ще намеря 238 причини да кажа, че ГЕРБ не управляват добре и защо имат нужда от алтернатива. По-труден е вторият отговор – когато влезете в парламента и не сте първа политическа сила – какво правите. И с кого. Ако не искаме пак да отиваме на “трикове” - това е важният отговор. Не казвам кой е верният отговор, но казвам, че трябва да дадем ясен отговор.

Да разбирам ли, че например Реформаторският блок не беше стъпил на идеология, затова не бе устойчив? А предизборното обединение - последното, е било обречено така и така?

Аз продължавам да твърдя, че по всички важни политичеки казуси РБ гласуваше като един в предишния парламент. Разривът дойде заради лидерски грешки и претенции, както и заради натрапването на темата за отношението към ГЕРБ. Донякъде и в РБ ставаше дума за либерализъм и консерватизъм – за разликата в подхода за правене на реформи.

Факт е, че бяхме по-малкият партньор в предишното управление и ГЕРБ не се съобразяваха с много неща. Някои неща успяхме да направим, по други се сблъскахме и не успяхме. Но по-добре ли е сега за България, когато оставихме ГЕРБ с “Обединените патриоти” да се упражняват във властта?

Ако питате ГЕРБ и лично Цветан Цветанов – да, по-добре е, по-стабилно даже. Докато управляваха с РБ от ГЕРБ, никак не бяха свенливи на критики към вас...

Е, то оставаше да каже, че “Обединените патриоти” правят глупости и трудно се управлява с тях? Едва ли ще каже това. А и ние не се свеняхме понякога да се държим направо като парламентарна опозиция, когато смятахме, че нашите предложения са правилните. Процесът е двустранен, не е едностранен.

Подходът на различните лидери в РБ тогава ни обрече и ни хвърли към последвалите резултати. Ако г-н Радан Кънев например тогава беше казал – “Дайте да го обсъдим – поискахме това – не се случи, поискахме второ – не се случи. Смятам, че трябва да се съберем и заедно да решим да излезем от властта и да тръгнем да заявяваме алтернатива” - тогава мога да повярвям, че можеше да се случи нещо друго. Но вместо това един човек след едно гласуване излезе и каза, че напуска, подкрепяйки Христо Иванов, който подаде оставка. Когато няма коалиционна култура, екипност, единомислие – обикновено се стига до проблеми. Факт е, че имаше аргументи и да се напусне управлението, и да се остане в него. Те трябваше да бъдат обсъждани.